О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .498
София, 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 161/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ж. К. Б.,Г. К. Т.,П. К. Т.,Т. М. П.,И. Г. Г. и С. Г. Г. против решение от 26.06.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №1940/2007г. по описа на същия съд.
Със заявление от 01.02.2010г. ,по повод указанията на въззивния съд за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК и за формулиране на материалноправния въпрос,касаторите представят със същото копие от жалба вх. №51948/07.10.2009г.,като твърдят,че със последното са изпълнили тези указания. В началото на изложението по тази касационна жалба,касаторите заявяват,че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и актове на други съдилища,които не се цитират и не се прилагат със същата,а се посочва решение от 10.02.2000г. по гр.д. №3433/1997г. по описа на Софийски районен съд,приложено по делото,откъдето произтича материалноправния въпрос,по който се е произнесъл съда,от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Наведените са доводи,че въззивният съд неправилно и превратно е изтълкувал разпоредбата на член 89 от ЗЗД.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че със смъртта на Й. Т. на ответника е настъпила обективна невъзможност за изпълнението на задължението му за издръжка и гледане,която обаче не е пълна и не води до разваляне на договора по право,тъй като в случая от сключването на договора за издръжка и гледане през 1990г. до смъртта на приобретателя по него през 1998г.,кредиторът е получавал дължимите грижи и настъпилата със смъртта на приобретателя последваща невъзможност за изпълнение на задължението е само частична такава,което дава възможност на кредитора да поиска разваляне на договора по съдебен ред по член 89 от ЗЗД. Съдът е посочил,че в настоящия случай не се твърди да е упражнено с влязло в сила конститутивно съдебно решение правото на разваляне поради виновно неизпълнение или последваща частична невъзможност за изпълнение на договора за издръжка и гледане,с който наследодателката на ищците се е разпоредила в полза на праводателя на ответника,поради което и вещно-прехвърлително действие на този договор не е отпаднало,ищците не се легитимират като собственици на процесния имот по силата на настъпило наследствено правоприемство,поради което е стигнал до извода за неоснователност на предявените установителни искове.
Видно от съдържанието на изложеното в горепосочената касационна жалба,с която се заявява от касаторите,че са изпълнени указанията на въззивния съд за посочване на материалноправния въпрос,такъв не е формулиран от последните. Преди всичко касаторът е длъжен да посочи правния впърос от значение за изхода на конкретното дело,а не както е в настоящия случай да твърди,че същия произтича от влязлото в сила решение постановено по гр.д. №3433/1997г. по описа на СРС,25 състав-приложено на лист 20 от гр.д. №1287/2005г. по описа на СГС,което е постановено по друг правен спор по иск,предявен на основание член 87 ал.3 от ГПК,различен от настоящия по който се е произнесъл съда с атакуваното решение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в делото,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2009г. на Софийски градски съд,ІІ”Д” отд.,постановено по гр.д. №1940/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: