О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 31.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 292/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Н. Г.,Л. Н. С.,В. А. М.,С. В. М.,Д. С. С.,П. Е. С.,Е. С. Т.,Б. П. Т.,А. Иванов Т. ,Р. А. Р.,Е. И. Н. и Д. М. Н. против решение №368/10.01.2010г. на Софийски градски съд,ІІ Г състав,постановено по гр.д. №4086/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 13.06.2008г. на Софийски районен съд,31 състав по гр.д. №14330/2007г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля иска с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,предявен от Е. Г. ,Л. С. ,В. М. ,С. М. ,Д. С. ,П. С. ,Е. Т. ,Б. Т. ,А. Т. ,Р. Р. ,Е. Н. и Д. Н. против Л. Г. Л. и С. Л. ,като неоснователен.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,по приложението на член 67 от ЗС във връзка с член 69 от ЗС и член 20 от ЗС,свързан с характера на договора за учредяване на суперфиция и реализацията му,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилища,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Наред с това касаторите поддържат,че съдът се е произнесъл по матиалноправен въпрос за възможността чрез отчуждителна сделка в полза на трето лице да се дерогира нормата на член 67 от ЗС,както и имат ли собствениците на земята някакви задължения към приобретателите –трети лица,за които въпроси липсва яснота в съдебната практика,поради което са от значение за правилното прилагане на материалния закон,както и за развитие на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Л. Л. и С. Л. ,в писменото си възражение,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищците,настоящи касатори са учредили право на стоеж върху съсобственото им дворно място,обективирано с нотариален акт №70 от 14.11.1994г.,съгласно точка 2 от същия акт,на дружеството „Д”ООД за построяване по одобрен архитектурен проект върху този парцел ****а пететажна сграда,като учредителите си запазват съответно правото на стоеж на обектите описани в т. първа на акта,след което с влязло в законна сила решение по гр.д. №6929/200г. по описа на СРС,28 състав,е признато за установено,че така учреденото в полза на „Д”ООД право на строеж е погасено по давност,поради неупражняването му в петгодишен срок,а междувременно ответниците Л по силата на нотариален акт за продажба №68 от 09.07.1999г.,сключили договор с „Д”ООД,в качеството му на продавач,за покупко-продажба на апартамент №1 в незавършено строителство,подробно описан в акта,заедно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място,поради което се твърди,че последните не са титуляри на правото на стоеж на гореописания обект,предмет на прехвърлителната сделка,поради погасяването му по давност. Съдът е посочил,че не се спори,че има изградена сграда до трети етаж и няма данни за довършването й до настоящия момент. За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел,че по силата на договора за суперфиция,оформен с нот.акт №70/1994г.,последният има за предмет две сделки „дарение”,с което се прехвърля на посоченото дружество собственост върху недвижимия имот и „взаимно учредяване на право на строеж”,като се позовава на т.3 от този договор,съгласно който горепосоченото дружество става изключителен собственик на обектите в сградата,с изключение на обектите собственост на учредителите,поради което погасяването на учреденото право на строеж не засяга възникналата съсобственост между строителя и собствениците на земята,както върху земята,така и върху изградената до трети етаж сграда. В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че след като правото на собственост върху земята на търговското дружество, възникнало по силата на „договора за дарение” не се променя,макар и да е погасено по давност учреденото му право на строеж,ответниците са придобили процесния обект от собственик-дружеството-такова по силата на член 92 от ЗС,поради което предявеният иск се явява неоснователен.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите се позовават на влязлото в законна сила решение №508/11.12.2008Гг. по гр.д.. №2012/2008г. по описа на Софийски градски съд,постановено по идентичен спор,относно друг обект-ателие,находящо се в същата пететажна сграда,по предявен отрицателен установителен иск от съсобствениците на працела,които са и настоящите касатори, и ответниците,купувачи на този обект,придобили го по договор за покупко-продажба от „Д”ООД,с което решение е признато за установено,че ответниците не са носители на ограниченото вещно право за построяване на процесното ателие.
При това положение касационният съд намира,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение на заявеното от касаторите за наличие на основанията на член 280 ал.1 т.1 т ГПК,касационният съд счита ,че такива не са посочени,липсва позоваване в изложението на касаторите,както и на приложени към същото, съдебни актове на ВКС,постановени във връзка със задължителната практика на касационната инстанция.
Не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като същата изисква правния въпрос от значение за изхода на делото да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,каквито доводи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решени №368/10.01.2010г. на Софийски градски съд,ІІ”Г”отд.,постановено по гр.д. №4086/2009г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението,да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 25,56 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: