О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1230/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Н”ЕАД гр. Н. пазар против решение от 09.07.2009г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д. №191/2009г. по описа на същия съд,в частта му,с която се оставя в сила решението по гр.д. №635/2007г. по описа на Н. районен съд,с която е осъдено „ . Н. с.”ЕАД Н. пазар за предаде владението на „Д”ООД гр. П. на описания в същото недвижим имот,представляващ цех №207 с площ от 1898кв.м,на два етажа,монолитна конструкция в промишлената зона на гр. Н..
Постъпила е касационна жалба е от „Д”ООД гр. П. против горепосоченото въззивно решение в частта му ,в която е отменено решение от 02.02.2009г. постановено по гр.д. №635/2007г. по описа на Н. районен съд и е постановено:отхвърля предявеният от „Д”ООД П. срещу „Н”ЕАД Н. пазар,иск с правно основание член 108 от ЗС за признаване правото му на собственост и предаване владението върху недвижим имот-3500 кв.м място,за което е отреден УПИ * от кв.181 по плана на гр. Н. пазар,при описани граници.
По жалбата на „Н”ЕАД Н. пазар:
В приложеното си към касационната жалба изложение за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че решението в частта,касаеща процесната сграда противоречи на установената практика на ВС и ВКС,като се позовава на решение №2419/13.10.1960г. по гр.д. №3461/1960г.,според което при иск по член 108 от ЗС е необходимо да се докаже,че ищецът е собственик на вещта,предмет на иска,че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без правно основание,като ако не е налице коя да е от тези три предпоставки,искът не може да бъде уважен. В тази връзка касаторът навежда доводи,че въззивният съд не е изложил мотиви върху които базира решението и поради които е приел,че ответната страна владее без правно основание процесната сграда и че ищцовата страна е неин собственик,като се позовава на събраните по делото писмени доказателства и нот.акт №8/2001г.,както и че не е отчетено упоменатото в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза относно неизползването в представените писмени доказателства и от двете страни на понятието”прилежащ терен”. Освен това се цитира установена съдебна практика,според която, ако при продажба на недвижим имот в нотариалния акт продавачът изрично не си запазва правото на собственост над част от имота,купувачът придобива собственост на целия имот-както на мястото,така и на построените сгради. Касаторът твърди,че в случая е налице конкуренция между няколко акта,издадени за един и същ имот и в тази връзка съдът не се е съобразил с цитираната практика :Постановление №1/1965г. на Пленума на ВС и цитирани решения на тричленни състави на ВС и ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба”Д”ООД гр. П.,в писменото си становище,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
В мотивите си,въззивният съд е посочил,че за уважаването на претенцията на ищеца-„Д”ООД относно ревандикацията на процесната сграда-цех №207, е необходимо в кумулативна даденост наличието на трите предпоставки:на първо място имотът,предмет на иска ,да е собственост на ищеца,второ –този имот да се владее от ответника-„Н”ЕООД и трето да се владее без правно основание,като с оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът трябва да докаже наличието на положителните предпоставки,а ответникът ,че владее на правно основание процесния обект. По отношение легитимацията на ищцовото дружество,съдът е посочил,че същото се легитимира като такова на цех №207, по силата на постановление на съдебния изпълнител от 01.11.2004г. по изп.д. №445/2002г. на СИС при РС гр. Н. пазар,с което му е възложено имущество на длъжника „О”ЕООД В. №207 описано в същото,ведно с 3500 кв.м ,за което е отреден УПИ * от кв.181 по плана на града,което влязло в сила постановление е породило правни последици-придобиване правото на собственост върху изложеното имущество,доколкото длъжникът категорично към този момент се е явявал собственик на имота по силата на покупко-продажба,оформена с нот.акт №42/15.03.2002г. По силата на този нотариален акт „К”АД е продало на „О”ООД ,процесния цех,ведно с 3500 кв.м от описаното място. При анализа на доказателствата по делото,въззивният съд е стигнал до извода,че към този момент длъжникът по горното изпълнително дело е бил собственик само на процесната сграда-описания цех,но не и на терена от 3500 кв.м.,тъй като преди това същият е бил отчужден по силата на покупко-продажба с нот.акт №50 от 06.08.2001г. от „К”АД продаден на „Т”ООД ,заедно с 1/3 идеална част от цех №206-друг обект,различен от процесния,праводател на ответното дружество,съгласно извършената продажба по нот.акт №174 от 18.02.2004г. на нотариус П. А. ,рег №346 с район на действие РС Н. П. ,с предмет сграда-цех №206 ,заедно със земя от 3500 кв.м от УПИ * в кв.181 по плана на града. Ето защо,въззивният съд е стигнал до извода,че само правото на собственост на процесната сграда цел №207 е преминало върху ищцовото дружество, по силата на горепосоченото постановление за възлагане на съдебния изпълнител,но не и това върху терена от 3500 кв.м от описаното УПИ,тъй като към този момент същото е било извън патримониума на длъжника по същото –„О„ЕООД,защото неговия праводател „К”АД не е могъл да му прехвърли тези права,които към 2002 г.,при извършване на сделката, не е притежавал върху терена. При това положение съдът е приел,че ответното дружество,настоящ касатор владее процесната сграда-цех №207 без правно основание,но е налице такова основание за същото по отношение на земята от 3500 кв.м,представляваща УПИ * в кв.181 по плана на гр. Н. пазар.
Видно от изложението на касатора,в същото не е формулиран ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,който да е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС,което само по себе си е основание да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Горепосочените аргументи на касатора в неговото изложение за допускане на касационно обжалване,по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Видно от изложеното в мотивите на въззивното решение ,произнасянето на съда по правните въпроси от значение за изхода на делото-легитимацията на ищцовото дружество относно процесния имот,както и основанието на което се владее имота от ответното дружество,всъщност не е в противоречие ,а в съответствие с посочената в изложението на касатора съдебна практика.
По жалбата на „Д”ООД гр. П.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Изложени са аргументи,че исковете за собственост са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост,поради което както интересът на носителя на съдебно предявеното право,така и общественият интерес изискват унифициране на съдебната практика,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Н”ЕАД Н. пазар,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част от касатора, и моли същото да не се допуска.
Соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото ,макар и да не е изрично формулиран,е свързан с производството по предявен иск с правно основание член 108 от ЗС,за което е налице достатъчна и непротиворечива практика,както на ВКС,така и на съдилищата,както не е налице и нужда от унифициране на същата. От друга страна нормата на член 108 от ЗС е достатъчно ясна и непротиворечива,поради което не е необходимо тълкуването на същата с оглед създаване на съдебна практика,за каквато вече бе посочено по-горе,поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на това основание в обжалваната му част..
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2009г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д. №191/2009г. по описа на същия съд,в обжалваните му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: