О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София,23.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 274/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от О. гр. В. против определение №238/05.05.2010г. на Варненски апелативен съд,постановено по ч. гр.д. №234/2010г. по описа на същия съд,с което е потвърдено определението на Варненски районен съд №823/09.03.2010г. по гр.д. №2429/2009г. по описа на същия съд,като е прекратено производството по делото.
По допустимостта на частната касационна жалба:
В мотивираното си изложение,съставляващо първата част от подадената частна касационна жалба,касаторът само заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпрос,решени в противоречие с практиката на ВКС и тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
В писмения си отговор,ответникът по частната касационна жалба „П”АД гр. В.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
Видно от съдържанието на изложението на касатора по допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение,същия не е посочил и не е формулирал правните въпроси от значение за изхода на делото. В уточнението си за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК по същото,касаторът твърди,че първоинстаницонният съд,след оставяне без движение на исковата молба с постановеното от него разпореждане, не му е дал точни, ясни и изчерпателни указания, във връзка с отстраняването на констатираните нередовности по исковата молба,както и относно начина на отстраняването им,поради което е постановил същото в противоречие с цитираните съдебни актове на ВКС,а именно:
-Решение №337 от 02.04.1985г. на ВС,ІІго,според което непредставянето на писмените доказателства към исковата молба не е основание за прекратяване на делото,
О. №29//03.05.1999г. по гр.д. №34/199г. на ВС,ІІго,според което указанията на съда трябва да са изчерпателни и ясни и да са съобщени точно,
– О. №626/03.11.2009г. по ч.гр.д. №600/2009г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производството по член 274 ал.3 от ГПК.
Наред с това се твърди от касатора,че при разглеждането на делото от въззивния съд,последният за пръв път е констатирал нередовности по исковата молба,различни от тези които първоинстнационния съд е констатирал,като е следвало при това положение да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняването им,поради което е постановил определението си в противоречие с Тълкувателно решение №1/2001г. по гр.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Сочат се също така и други съществени процесуални нарушения допуснати от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение,като необсъждане на изложените в частната жалба аргументи и погрешни изводи на съда.
По отношение наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на член 129 ал.1 от ГПК.
Преди всичко касаторът в мотивираното си изложение не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото,който съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото и ВКС не е задължен да то изведе от изложението му към касационната жалба по член 284 ал.3 от ГПК,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълните основания за това. Наред с това,изложението на касатора съдържа касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които оплаквания се цитира и горепосочената съдебна практика,поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по реда на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №238/05.05.2010г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д. №234/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: