О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 28.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3561 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. П. срещу определение № 539 от 11.7.2016 г. по ч.гр.д. № 167 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което по същество е потвърдено определение №2229 от 25.02.2016 г. по гр.д. № 143 по описа за 2016 г. на Габровския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставения въпрос, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че въпреки множеството указания, дадени от районния съд, не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което тя подлежи на връщане. В изложението си от 3.08.2016 г. особеният представител на частния жалбоподател е формулирал като проблем, по който следва да бъде допуснато касационно обжалване, връщането на исковата молба преди да е проведено открито съдебно заседание, в което тя може да бъде коригирана. Разпоредбата на чл.143, ал.2, изречение първо от ГПК наистина дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба в първото публично съдебно заседание. Това обаче не означава, че съдът е длъжен да насрочи такова заседание по нередовна искова молба. Напротив, съгласно чл.140, ал.1 от ГПК проверката по редовността на предявените искове се извършва преди това. Уточненията и допълненията в първото съдебно заседание представляват само детайлизиране на конкретни фактически твърдения в рамките на вече заявеното с исковата молба основание и петитум и не могат да са от такова естество, че да доведат до изменение на иска/ решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 844 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. В случая са налице съществени противоречия между обстоятелствената част и петитума, които са задълбочени от взаимоизключващите се твърдения и искания на ищеца и особения му представител. По този начин са останали неуточнени основанията за претендираното право на собственост, неизяснено е било дали са предявени искания за прогласяване нищожност на административни актове, иск по чл.14, ал.8 от ЗВСГЗГФ или иск по чл.108 от ЗС. Отстраняването на тези нередовности не е могло да стане по реда на чл.143, ал.2 от ГПК посредством на детайлизиране на вече посочени в исковата молба твърдения в публично съдебно заседание. Недопустимо е било по този ред и да се формулира петитум на исковата молба, без искането да бъде в писмена форма. Следователно връщането на исковата молба от въззивния съд преди провеждане на публичното съдебно заседание съответства на процесуалния закон и на приложимата съдебна практика, тъй като нередовностите на исковата молба не е било възможно да бъдат отстранени по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. Ето защо по повдигнатия от частния жалбоподател въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Габровския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 539 от 11.7.2016 г. по ч.гр.д. № 167 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: