О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 13.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВК ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 204/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6628/05.07.2016г.,подадена от М. М. Ю.,чрез особения представител адвокат М. П.,против решение №244/03.06.2016г. на Пазарджишки окръжен съд,с което се потвърждава решение №257/15.10.2015г. на Велинградски районен съд,постановено по гр.д.№784/2014г. по описа на същия съд,с което се приема за установено по отношение на М. М. Ю.,И. М. Ю. и А. А. И.,че Р. Ю. Т. и М. Х. Т.,са собственици на втори етаж от жилищна сграда-къща на два етажа,на застроена площ от 95 кв.м,построена в ПИ,находящ се в строителните граници на [населено място],В. община,целия с площ от 1 185 кв.м,означен на приложената скица като урегулиран поземлен имот VІІІ,отреден за имот с пл.№66 от кв.12 по плана на селото,при описани в решението граници,ведно с прилежащите части към етажа по см. на чл.40 ЗС,като осъжда М. М. Ю.,И. М. Ю. и А. А. Б. да отстъпят собствеността и предадат владението върху гореописания недвижим имот,на Р. Ю. Т. и М. Х. Т..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и недопустимо,като се иска да се отмени изцяло и се отхвърли предявеният иск по член 108 ЗС или да се обезсили решението и делото се върне за ново разглеждане.
Ответникът по касационната жалба И. М. Ю.,чрез пълномощника си адвокат Л. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и същото следва да бъде допуснато,а по същество-счита жалбата за основателна.
Постъпила е и касационна жалба №6767/08.07.2016г.,подадена от М. М. Ю.,И. М. Ю. и А. А. Б.,чрез пълномощника им адвокат Д. В. Н.,срещу горепосоченото въззивно решение,с която се правят оплаквания,че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Х. Т. и Р. Ю. Т.,чрез пълномощника си адвокат Н. Р.,в депозирания писмен отговор,считат жалбата за недопустима,като подадена срещу въззивно решение,неподлежащо на обжалване пред ВКС,тъй като цената на предявения ревандикационен иск е под 5000 лева,поради което молят да същата да бъде оставена без разглеждане.
Подадените касационни жалба с вх.№6628 от 05.07.2015г. и с вх.№6767 от 08.07.2016г.,са процесуално допустими,тъй като предмет на касационно обжалване е въззивно решение,постановено по предявен иск по член 108 ЗС,като към момента на депозиране на жалбите,разпоредбата на член 280 ал.2 ГПК, в редакцията й съгласно изменението с ДВ бр.50/2015г.,изключва от предвиденото ограничение- като неподлежащи на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дера,решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижимите имоти и по съединените с тях искове,които имат обуславящо значение за собствеността.В настоящия случай, по отношение на обжалваното въззивно решение,като постановено в производството по предявен иск за собственост,е налице именно горепосоченото изключение и последното подлежи на касационен контрол.
С решаващите си мотиви,възивният съд е констатирал,че ищците М. Т. и Р. Т.,са закупили по силата договор за покупко-продажба от 11.02.2002г.,обективиран с нот.акт №583/2002г. на нотариус Г. Х., процесния самостоятелен имот-втори етаж от жилищната сграда,от продавача И. А. Х.-починал на 25.11.2009г.,/баща на М. И. Ю.-бивш съпруг на първата ответница М. Ю.,баща на втория ответник И. Ю. и свекър на третата ответница А. Б./,като изрично е посочено,че продавачът си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота предмет на продажбата,а с исковата молба са изложени твърдения,че ответниците неправомерно и без основание владеят процесния имот,предмет на заявената ревандикационна претенция.Съдът изрично е посочил,че в срока по член 131,ал.1 ГПК, за отговор на исковата молба,е постъпил такъв единствено от ответницата М. М. Ю.,в който се поддържа,че претенцията е неоснователна,тъй като на първо място договорът за покупко-продажба бил привиден и недействителен,защото бил сключен по време, когато отношенията между бившите съпрузи М. и М. Ю. са били влошени,продавачът не бил получил паричната престация по договора,както и че имотът бил съсобствен,предоставен от родителите на М. Ю.,на него и семейството му,след сключване на брака през 1978г.,като ответницата М. Ю. и децата й го владеят като свой повече от 10 години.След анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на валидно правно основание-договор за покупко-продажба,сключен по време на брака между ищците,като последният е произвел вещно-правно действие,тъй като възражението за неплащане на цената,направено от ответниците,освен че е недоказано,тъй като доказателства за опровергаване на документираното в нотариалния като плащане не са ангажирани,а и това не прави сделката недействителна.Съдът е посочил,че доказателства за твърдението на ответниците,че процесния имот е бил съсобствен –между И. Х. и съпругата му Д. Х.,не са сочени от ответниците и не са събрани такива по делото.По отношение на позоваването на изтекла придобивна давност в полза на ответниците,съдът е приел,че не се установява по делото да са налице обективните и субективни признаци на придобивната давност,като основание да се приеме,че имотът е станал изключителна собственост на ответниците.В тази връзка съдът е изложил доводи,че няма надлежно упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху целия самостоятелен обект от страна на ответницата М. Ю. и останалите ответници,доколкото такава е упражнявана от тях само върху отделни части и помещения от този имот-обитаването на две от четирите стаи от етажа,които не са самостоятелни обекти на правото на собственост и нямат самостоятелно съществуване като за един жилищен етаж.Съдът е посочил,че според отразеното в горепосочения нотариален акт, продавачът И. Х. е със запазено право на ползване на целия етаж само за него,продължило до смъртта му през 2009г.,а фактическото обитаване на двете стаи от ответниците,допуснати до тях от последния,прави последните държатели на тези части от процесния имот.Наред с това,съдът е приел,че ответниците по никакъв начин не са демонстрирали спрямо ищците,че владеят етажа като свой,което е следвало да бъде направено явно,да е достигнало до лицата,титуляри на правото на собственост и последните да са се съгласили с това,каквото не е налично и доказано по делото.
По жалбата на М. М. Ю.:
В изложението си по член 284,ал.3, т.1 ГПК,наименовано „изложение по касационната жалба”, в неговата първа част се излагат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за недопустимост и неправилност на въззивното решение,като в подкрепа се сочи задължителна практика на ВКС,след което в неговата заключителна част,касаторът заявява/цитирам/:
„И тъй като касационната инстанция,за да се произнесе по допускане на касационно обжалване,следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото,соча следните въпроси:
1.Представляват ли кавгите и споровете в т.ч. по чл.146,ал.1 и чл.148 от НК с трето лице несобственик на процесния имот пречка да се придобие имота по давност?
2.Представлява ли пречка неупражненото запазено право на ползване от прехвърлителя на недвижим имот за придобиване на имот по давност от лице,което е упражнявало фактическата власт върху целия процесен имот повече от 10 години?
3.Може ли да се приеме,че оставените вещи преди повече от 18 години в процесния недвижим имот от свидетелката Х. Е.,която е трето лице/несобственик/,която през последните 18 години е държала само два ключа,но не и две стаи,без да има достъп до нито една от тях,тъй като входната врата на втория жилищен етаж е заключен от М. М. преди повече от 10 години да бъде пречка за придобиване на недвижимия имот по давност?
Неточното и непълно анализиране на доказателствата по делото е довело до постановяване на решение в противоречие с практиката на ВКС.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмет на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,формулираните от касатора въпроси,цитирани изцяло по-горе,са неотносими към приетото в последните.Освен това , такива въпроси не са разрешавани в обжалваното въззивно решение,поради което не са обусловили правните изводи на съда.
Непосочването на правния въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,разрешен в обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По жалбата на М. М. Ю.,И. М. Ю. и А. А. Б.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението,касаторите твърдят/цитирам/:
„Считаме,Решение №244 от 03.06.2016г. на Окръжен съд-гр.П. по в.гр.д.№191/2016г. за НЕДОПУСТИМО,тъй като същото е постановено по нередовна искова молба,която не е връчена по надлежния ред на един от ответниците,съда не е изследвал придобивната давност на една от ответничките,ползването на семейното жилище и не разгледал обективната предпоставка те да се намират в имота на годно правно основание.”
Така формулираният като правен въпрос е неотносим към редовността на исковата молба,съгласно изискванията,предвидени в член 127 и сл. ГПК,напротив изложеното от касаторите във връзка с това тяхно твърдение,всъщност са касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на съда,като самото невръчване на молбата,каквото в случая не е налице,не води до нейната нередовност,а накърнява възможността за участието и защитата на ответника в процеса,какъвто въпрос не е поставян и не е разрешаван с обжалваното въззивно решение
В останалата част от изложението подробно се развиват от касаторите касационния оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,че „въззивното решение е постановено при неспазване на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС за афиширането на своене при съсобствениците”,в подкрепа на които касационни оплаквания се цитира съдебна практика на ВКС.Тези оплаквания обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за това дали обжалваното въззивно решение е правилно или не,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №244/03.06.2016г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№191/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: