О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
С., 21.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4832/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№14728/30.09.2016г.,подадена от В. Й. Д.,чрез пълномощника му адвокат Й. Т.К.,против решение № VІ-71 от 16.08.2016г. на Бургаски окръжен съд,гражданска колегия,шести въззивен състав,постановено по гр.д.№387/2016г. по описа на същия съд,с което изменя решение №110/20.01.2016г. по гр.д.№ 4796/2015г. по описа на Бургаски районен съд,с която исковете по член 109 ЗС и член 108 ЗС са уважени по отношение на избеното помещение,по отношение на площта и точното местоположение на избата,както следва:
-осъжда В. Й. Д.,на основание член 109 ЗС да възстанови преградните стени,обособяващи собственото на Г. Д. К. и М. Х. К. избено помещение с полезна площ 3,31 кв.м и застоена площ 4,67 кв.м,находящо се в сутеренния етаж на сградата,находяща с в [населено място], [улица] прилежащо към притежавания от К. самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1 по ККР на [населено място],при граници на избеното помещение:проход откъм двора,стая/кухня/ с полезна площ 11,44 кв.м и застроена площ 14,775кв.м на В. Д.,находяща се в северозападния ъгъл на сутеренния етаж,салон на сутеренния етаж и стая с полезна площ 27,356кв.м и застроена площ 33,70 кв.м на В. Д.,находяща се в югозападния ъгъл на сутеренния етаж,отбелязано като изба на скица-Приложение 3/л.102 от по в.гр.д.№386/2016г. на БОС/ към тричленната съдебно-техническа експертиза на вещите лица М.,М. и Щ.,която скица се счита за неразделна част от настоящото решение,
-осъжда В. Й. Д.,на основание член 108 ЗС да предаде на Г. Д. К. и М. Х. К. гореописания имот
-потвърждава решението в останалата му обжалвана част-касаеща иска с правно основание член 108 ЗС по отношение на 1/3 идеална част от перално помещение,индивидуализирано по зеления контур на обявените за неразделна част от решение №110 по гр.д.№4796/2015г. по описа на БРС скици №1 и комбинирана скица изготвени от вещо лице А.,както и в частта за разноските пред първата инстанция,като са присъдени разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а и че е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено,като бъдат отхвърлени предявените искове.
Ответниците по касационната жалба Г. Д. К. и М. Х. К.,чрез пълномощника си адвокат Н. К.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на В. Д.,настоящия касатор,че предявените искове по член 109 ЗС и член 108 ЗС са недопустими.Съдът е посочил,че в случая,според твърденията на ищците ответникът В. Д. е съборил преградните стени,обособяващи мазето на ищците и е зазидал вратата към това тяхно помещение,при което е приобщил тяхното помещение към своя имот в сутеренния етаж,поради което при тези твърдения не може да се приеме че се касае за защита на право на собственост върху погинала вещ или че се търси защита на правото на собственост по реда на член 108 ЗС към минал момент.Съдът е отбелязъл,че според тези твърдения на ищците имотът не съществува във вида,в който е бил преди извършеното от ответника преустройство,но и именно затова исковете за предявени в специфична поредност-първо се иска възстановяването на избеното помещение на ищците във вида,в който е било преди преустройството/иска по чл.109 ЗС/ и едва тогава предаване на владението върху тази изба на нейните собственици.Съдът е стигнал до извода,че ответникът не може да обосновава недопустимост на исковете,възползвайки се от собственото си неправомерно поведение,изразяващо се в приобщаване на избата на ищците към обекта на ответника в сутерена.Съдът е приел,че не се касае и за постановено решение по нередовна искова молба,доколкото не е възможно избеното помещение да бъде индивидуализирано съгласно КККР на [населено място],понеже то не съставлява самостоятелен обект в сграда,а прилежаща част към такъв,поради което правилно индивидуализацията на имота се установява с техническа експертиза,писмените и гласни доказателства по делото.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищците са собственици на процесната изба,като при реконструкцията на жилището на ответника в сутеренния етаж ,последната е била приобщена към това жилище,по-конкретно към помещението кухня,разположено в северозападния ъгъл на сградата и представляващо портиерна,т.е обща част на ЕС на сграда,което приобщаване е осъществено от ответника чрез разрушаване на ограждащата я стена към портиерната стая от 12 кв.м/т.нар. кухня/,със северно изложение и последният е направил отвор на зида с дебелина 25 см,който я е отделял от избата на ищците от стаята с площ от 28 кв.м на ответника,находяща се в югозападния ъгъл на сградата,поради което ответникът не е собственик на кухня с площ от 12 кв.м със северно изложение,защото тя представлява обща част на сграда по своето предназначение.Съдът е отбелязъл също,че общите части на сградата по предназначение като портиерната и пералното помещение не могат да бъдат придобити по давност.С оглед на това,съдът приел,че ответникът не е собственик на стаята с площ от 12 кв.м и на избата на ищците,разположена между двете стаи в западната част на сутерена,като последният без основание разрушил стената,отделяща избата на ищците от стаята с площ 12 кв.м и е избил отвор на зида с дебелина 25 см,отделящ избата от неговата стая,а освен това е затворил вратата на избата на ищците към салона в сутерена,поради което на основание член 109 ЗС следва да възстанови съществуващото преди това положение.Съдът е приел също така за основателен иска за предаване на владението на избеното помещение,тъй като ответникът Д. владее без правно основание площта от това помещение,собствена на ищците и приобщена без основание към жилището му в сутеренния етаж,като за конкретните размери на тази площ и граници,съдът е приел тези,посочени в заключението на тричленната експертиза и определени в скицата-приложение №3/лист 102 от делото/.За да приеме като основателен иска по член 108 ЗС по отношение на пералното помещение,съдът е посочил че ответникът е собственик само на 1/3 идеална част от пералното помещение,което е обща част по предназначение за етажната собственост,като последният е придобил тези идеални части от общите части на сградата чрез покупката през 2009г. на жилището на таванския етаж,отчел е обстоятелството,че тези идеални части от общите части на сградата не са придобити по давност.С оглед на това,съдът е приел,че действията на ответника са без основание ,понеже той не е изключителен собственик на този имот и следва да бъде осъден да предаде владението на процесните 1/3 идеални части от пералното помещение,в която част е потвърдил като правилно първоинстанционно решение.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„ въззивната инстанция се е произнесла по процесуално и материално правни въпроси,постановявайки своя съдебен акт,в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
І.По въпроса:”В каква последователност е длъжен да се произнесе съдът при наличие на обективно съединените искове по член 108 ЗС и член 109 ЗС” обжалваното решение е постановено в противоречие с решение №241/13г. по гр.д.№3194/13г. на Іго ВКС и решение №33/11 по гр.д.№992/10г. ІІго ВКС,производства по чл.290 ГПК.
В посочената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК,Върховният касационен съд посочва,че за да се уважат исковете по член 108 ЗС и член 109 ЗС ищецът на първо място следва да докаже правото си на собственост.Доказването на активната си материалноправна легитимация на ищеца е първата от трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на ревадикационния иск,наред с това ответника да ползва имота и това ползване да е без основание.Следователно,за да иска преустановяване на неоснователното действие от ответника,ищецът следва на първо място да докаже,че е собственик на процесния недвижим имот,ползването на който твърди че е смутено.”
След което се излагат касационни оплаквания за неправилни изводи на съда,тъй като в противоречие с тази практика,последният е приел че исковете са предявени в специфична „поредност”,съгласно приетото с мотивите и /цитирам/: „Това само по себе си представлява съществен процесуален въпрос и е предпоставка за допускане на касационно обжалване”.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК, правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора във връзка с така формулирания от касатора правен въпрос,последният не е обусловил правните изводи на съда,тъй като поредността на произнасянето по предявените от ищеца искове,не води до тяхната недопустимост,както е прието с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,а напротив, приетото е в отговор на изложените в исковата молба твърдения и в съответствие с търсената защита.Изложените от ищеца аргументи всъщност представляват касационни оплаквания срещу приетото от съда с постановеното въззивно решение,а именно,че ищецът е доказал активната си материално правна легитимация по заявената ревандикационна претенция,а не обратното както твърди в изложението си касаторът.Още повече,че касационните оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ,ал.1 ГПК,защото преценката за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането на касационно обжалване,в производство по реда на член 290 ГПК.
Освен това,следва да се отчете,че приетото с решаващите мотиви е в съответствие,а не в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС,която се отнася до разрешен правен въпрос/различен от формулирания в изложението/-„може ли да се уважи иск за собственост,ако ищецът не е доказал правото си на собственост.”
В точка второ римско от изложението си,касаторът твърди,че/цитирам/:
„По въпросите:”Следва ли да бъде уважен иск по член 108 ЗС,ако ищецът не е доказал своята активна материалноправна легитимация,част от която е доказването на идентичността на претендирания в исковата молба имот и имота владян от ответника”,както и въпроса”Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства,събрани в хода на производството по делото”обжалваното решение на Бургаския окръжен съд е постановено в противоречие с Решение №175/10 по гр.д.№579/09,ІІго ВКС по реда на чл.290 ГПК и с Тълкувателно решение №1/01 по гр.д.№1/01 на ГКВКС-т.19.
Във връзка с първия формулиран въпрос,цитиран по-горе,същия е по същество,който съдът решава с оглед събраните по делото доказателства,при всеки конкретен случай,въз основа на които формулира и своите крайни изводи по спора.
По втория въпрос,касационият съд намира,с оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,че същото не е в противоречие,а в съответствие с изискванията,възприети със задължителна съдебна практика на ВКС,а именно въззивният съд не само да обсъди всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната съкупност,както и да вземе предвид всички доводи и възражения на страните,което в конкретния е направено с постановеното въззивно решение.
В следващата част от изложението си,а именно точка трето римско от същото,както сам касаторът посочва, се навеждат допълнителни аргументи,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,тъй като с според касатора в това производство по член 108 ЗС,съдът е присъдил вещ,избено помещение,което обособява съобразно заключението на вещите лица по делото и което е различно от описаното в исковата молба.В тази част липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,както и не е налице хипотезата,предвидена в т.1,изр. последно от същото.За пълнота следва да се посочи,че съдът се е позовал на данните по заключението на вещите лица при определяне на границите и конкретните размери на приобщената от касатора площ от избата,предмет на заявената от ищците ревандикационна претенция.
В останалата част от изложението, посочените от касатора въпроси/четвърто-шесто римско от същото/,отнасящи се до допустимост на иск за установяване право на собственост към минал момент,по отношение на вещ която не съществува към момента на подаване на искова молба,както и кой следва да докаже,че едно помещение е съсобствено на етажните собственици,касационният съд намира,че са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение, и не са обусловили правните изводи на съда .
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Г. Д. К. и М. Х. К.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция,в размер на 960 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения с отговора договор за правна защита и съдействие от 6.10.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-71 от 16.08.2016г. на Бургаски окръжен съд,шести въззивен състав,постановено по гр.д.№387/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Й. Д. да заплати на Г. Д. К. и М. Х. К. сумата от 960 лева/деветстотин и шестдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: