О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №143/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7383/2017г.,подадена от В. С. Д.,чрез пълномощника й адвокат Г. Т. Т.,против решение №233/11.10.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№305/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №460/18.05.2017г. по гр.д.№3671/2017г. по описа на Районен съд,гр.Добрич-за отхвърляне предявения иск от В. С. Д. против И. Й. Й. за допускане и извършване на съдебна делба на гараж със застроена площ от 17 кв.м,с идентификатор 72624.618.106.11.29,изграден в сграда с административен адрес:гр.Д.,ж.к.”Б.”,[жилищен адрес]находящ се в имот с идентификатор 72624.618.106 при описани в решението съседи,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. Й. Й.,чрез пълномощника си адвокат Д. Д.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е бил прекратен с влязло в сила решение на 09.04.2015г. по гр.д.№3143/2014г. по описа на Добрички районен съд,с което е утвърдено споразумение по член 51 СК-за ползването на семейното жилище,за възлагане на И. Й. в дял и изключителна собственост на описания лек автомобил,като останалата част от движимите вещи били поделени извънсъдебно,недвижимите имоти,собствеността върху които е възникнала по време на брака им,остават в обикновена съсобственост при равни дялове за страните.Съдът е посочил,че след прекратяването на брака ответникът И. Й. се снабдил с констативен нотариален акт №142/14.11.2016г.,издаден въз основа на обстоятелствена проверка,с който е бил признат за собственик по давностно владение на процесния гараж.Съдът е посочил,че когато придобивната давност е започнала и е изтекла по време на брака,имотът се включва в съпружеската имуществена общност,като в тежест на ищцата е да докаже тези факти,както и при оспорването на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна-в случая от ищцата В. Д..Съдът е анализирал събраните по делото писмени доказателства,като изрично е посочил,че гласни такива не са били ангажирани,като е стигнал до извода,че съсобственост върху имота,предмет на делбата не е възникнала по силата на изтекла в полза на двамата сърпузи и по време на брака им давност.Съдът е посочил,че делбеният имот е изграден чрез ЖСК по време на брака между страните,като членуването в ЖСК като комплекс от права и задължения не се включва в СИО по смисъла на член 19,ал.1 СК от 1985г.,респ.чл.21,ал.1 СК от 2009г.,а правната възможност за получаване на дял от имоти,изградени по време на прекратената имуществена общност е тази по член 15 ЗЖСК.Съдът е отбелязъл,че членственото правоотношение на ответника И. Й. е създадено със ЖСК”Б.-41”-гаражи на 14.12.1994г. и е извън обхвата на съпружеската имуществена общност,тъй като ищцата не е била член кооператор на ЖСК,не е реализирала правата си да получи дял от вземането на съпруга –кооператор,нещо повече в цитираното споразумение по чл.51 СК страните са заявили,че нямат взаимни имуществени претенции относно вземанията и всеки остава титуляр по тях.Съдът е приел,че не е установено по делото да е било налице съвместно владение на процесния имот,с намерение за своене,с начален и краен момент,конкретно установени за изискуемия от закона десетгодишен срок,изцяло изтекъл по време на брака на страните,както и извършено позоваване на последиците от давността от някой от съпрузите по време на брака им,поради което е стигнал до извода,че собствеността на недвижимия имот не е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба, се твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и ал.2,изр. последно от тази разпоредба/в ред. след изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г./.
В раздел първо римско от изложението си,във връзка с твърдение за противоречие с практиката на ВКС/член 280,ал.1,т.1 ГПК/,касаторът след като посочва какво е прието за установено по делото,във връзка с това излага изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за постановено незаконосъобразно решение,при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,в подкрепа на които оплаквания се позовава на съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,такъв въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение не е формулиран от последния.Вместо това се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В раздел второ римско от изложението,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.2,предл. последно,ГПК:когато е налице очевидна неправилност.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ето защо,касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
На ответника И. Й. Й. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.12.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233/11.10.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№305/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. С. Д. да заплати на И. Й. Й. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: