О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С., 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 241/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12625/17.11.2016г.,подадена от П. И. Д.,А. И. К.,Р. В. Т. и Р. Д. Й.,чрез пълномощника си адвокат Н. Ш.,против решение №424/06.10.2016г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№378/2016г. по описа на съда,,с което се потвърждава решение №463/23.03.2016г. по гр.д.№3639/2014г. по описа на Плевенски районен съд-1.за отхвърляне на предявения от П. И. Д.,представляван от съпругата си М. Г. Д.,Р. Д. Й.,А. И. К. и Р. В. Т. против М. П. Г. и В. П. М.,като наследници на П. Т. В.-поч.05.10.1994г.,иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК-да бъде признато за установено,че ответниците не са придобили надлежно правото на ползване,поради което не са имали правото да трансформират правото си на ползване в право на собственост по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са станали собственици на новообразувания имот извън строителните граници,определени с ПУП с номер 1468,кад. район 701,м.Стража,землището на [населено място],с площ 600 кв.м,заедно с построените в него сгради,по влезлия в сила план на новообразуваните имоти,одобрен със Заповед № РД-13-53_03.05.2007г.,2.за отхвърляне на предявения от П. И. Д.,представляван от съпругата си М. Г. Д.,Р. Д. Й.,А. И. К. и Р. В. Т. против М. М. Т.,представляван чрез особен представител адв.М.К.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК-да бъде признато за установено ,че ответникът не е собственик на гореописания недвижим имот,т.к. е закупил описания в нот.акт №185,т.ІІ,н.д.№342/7.10.2009г. на нотариус И. И.,акт №18,т.31,д.№6563/7.10.2009г. на Служба по вписвания,от несобственици и 3.прекратява производството по делото по искане за отмяна по реда на член 537,ал.2 ГПК на гореописания нотариален акт за продажба.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушения на материалния закон,нарушения на съдопроизводствените прави и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба М. М. Т.,чрез пълномощника си адвокат М. К.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,като претендира разноски за настоящото произвдоство.
С решаващите си мотиви съдът е констатира,че по делото е установено,видно от Решение №18-6/10.09.1992г. на ПК,гр.П. на наследниците на Р. Ц. -ищците по предявените искове, е признато право на собственост върху лозе от 24,500 дка,четвърта категория,находящо се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,в землището на [населено място],местн.Стража, и със същото е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи/възстановими/стари реални граници/р-л ІІ,т.1 от решението/ на гореописания земеделски имот,поради това че попада в територията по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че от приложената преписка на [община] за №ПИ 701.1468 се установява,че на наследодателя на ответниците П. Т. В.-поч.05.10.1994г. и оставил за свои наследници-съпруга Т. И. В.-поч. на 26.06.2005г. и техните общи наследници-дъщери М. П. Г. и В. П. М.,ответниците по първия заявен отрицателен установителен иск,съгласно удостоверение №70/20.12.1985г. на ОбНС е предоставено в изпълнение на Постановление №22 на МС от 1982г.,право на ползване на земеделски имот- лозе от 1000 кв.м,находящо се в землището на [населено място],местн.Стража І-а,парцел 609-7Б,за който наследодателя П. Т. В. приживе е издадено строително разрешение за изграждане върху този имот на сезонна постройка.Съдът е отбелязъл,че на 15.12.1997г. е подадено заявление от наследниците на П. В.,с което заявяват че поддържат молба вх.№1106/30.06.1992г./която не се съхранява в Общината/,подадена от наследодателя им приживе за закупуване на ползваната земеделска земя по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,като със заповед № РД-15-6536/26.09.1998г.,на основание параграф 61,ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ,признава на наследниците на ползвателя П. Т. В.,в случая Т. И. В.,да придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер на 600 кв.м,като на 24.11.1998г. е изготвена пазарна оценка на земеделската земя,а на 22.02.1999г. е подадена молба от Т. В. до Кмета на [община] за одобрение на приложената оценка,за което липсва произнасяне.Съдът е посочил,че със следващо заявление от М. П. Г. от 13.06.2007г.,като наследник на наследодателите П. В. и Т. В. е поискала нова оценка на земята,изготвена на 1.10.2007г.,одобрена от Кмета със заповед №РД-1264-12-1634/12.10.2007г./тази заповед е обжалвана от настоящия ищец П. И. Д. и жалбата е била отхвърлена с влязло в сила решение по адм.д.№797/2007г. на АС-Плевен/,и със заповедта е наредено на наследниците да внесат сумата в тримесечен срок от влизане в сила на оценката и сумата се изплати на наследниците на Р. Ц. Т.,което е било изпълнено от ответниците,в качеството им на наследници с внасянето на сумата в полза на [община],последвано от издаване на Заповед №1270/18.05.2009г. на Кмета на Община,с нареждане наследниците на П. Т. В. да придобият процесния имот.Съдът, е стигнал до извода,че е осъществена предвидената в закона процедура,при която предоставеното право на ползване на ползвателя,в случая на неговите наследници,се е трансформирало в право на собственост върху процесния имот,като е приел за доказано с приложените по делото официални свидетелстващи документи,приключването на тази процедура, в съответствие с изискванията на реституционния закон.В тази връзка съдът по отношение на втория заявен отрицателен установителен иск,е приел,че при покупко-продажбата на процесния имот от ответниците М. П. Г. и В. П. М. на ответника М. М. Т.,съгласно нот.акт №185/07.10.2009г.,последната е произвела вещно-транслативния си ефект и той е станал собственик на имота,закупувайки го от неговите собственици.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по отношение на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси/цитирам/:
„І.Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора,въведен с въззивната жалба,да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията на страните,относими към правния спор”,като само се цитира задължителна практика на ВКС-решения на ВКС, постановени в производство по член 290 ГПК,без да се излагат конкретни аргументи относно произнасянето на съда при разрешаването на този въпрос с постановеното въззивно решение.
Касационният съд намира,че видно от изложеното с решаващите мотиви,съдът се е произнесъл в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС,като е изложил мотиви по всички възражения на страните,както тези,приети с мотивите на решението от първоинстанционния съд,така и собствени мотиви. След анализ на доказателствата по делото,съдът е направил преценка на всички релевантни факти, изложил е своите изводи,които съвпадат с изводите на първоинстанционния съд,поради което е потвърдил решението на последния,т.е при спазване изискванията на член 12 ГПК и член 235 ГПК.
В точка втора от изложението си,касаторите твърдят,че са налице основанията на член 280,ал.1т.2 ГПК,като по въпроса/цитирам/:
„При неуспешно оспорване на заповед за одобряване на оценка на имот,получен при оспорване на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ-следва ли решението,с което отхвърлена жалбата,да има сила не пресъдено нещо по отношение на заповедта за признаване на правото на ползване по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?
Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВАС,според който двете заповеди са независими.”,позовавайки се на цитираните и приложени решения на Върховен административен съд.
Преди всичко,съгласно приетото с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира, точно и ясно,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Съгласно изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният правен въпрос е неотносим към тях,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото.
Освен това,по приетото с т.3 на цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или друго решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Освен че липсва позоваване от касаторите на такива съдебни актове,постановени от посочените съдилища,последните сочат практика на Върховния административен съд,която е неотносима към настоящото производство.
По отношение заявеното от касаторите в изложението им основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,последните формулират група от правни въпроси,свързани с установяване на факти с доказателствата по делото,за оценката на съдържанието на удостоверителен документ,за който липсват данни в Държавен архив,как следва да се определи наследник на ползвател,когато имотът не е закупен от последния,а е закупен от наследника.
Така посочените от касатора като правни въпроси,в едната си част са въпроси по същество,друга част са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,поради което същите на се такива по смисъла на приетото с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото.
С оглед изложеното,касационният съд намира че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационна жалба М. М. Т. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото производство в размер на 200 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.12.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №424/06.10.2016г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№378/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. И. Д.,А. И. К.,Р. В. Т. и Р. Д. Й. да заплатят на М. М. Т. сумата от 200 лева /двеста лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: