4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .332
С., 31.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1429/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Д. Х. против решение №906/30.06.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№829/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №689/01.03.2010г. по гр.д.№2362/2007г. по описа на В. районен съд,14 състав и вместо него е постановено:признава за установено в отношенията между Й. Н. Б.,Г. Й. Б.,Н. Й. Б. и П. Й. С.,от една страна и от друга Д. Д. Х.,че последният не е собственик на недвижими имот,представляващ реална част с площ от 498 кв.м от ПИ №1060 по П. на с.о.”Г. Т.”,землище В.,при описани в решението граници и скица на л.198 по гр.д.№2362/2007г. на ВРС,неразделна част от решението,както и са присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че:”с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси-упражняването на косвен съдебен контрол по отношение на административните актове-реституционните решения на органите на поземлена собственост по реда на ЗСПЗЗ и преценката по компетентността на издателя на административния акт,спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт,неговото съдържание,както и възможностите и начините за изменение и допълнение,изследване предпоставките за допустимост на предявения иск и служебното следене за наличие на правен интерес от заведения иск.Същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и разглеждането на жалбата би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основания по член 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК.”
Изложението на касатора е депозирано с молба вх.№33154/03.09.2010г.,заедно с приложена съдебна практика-четири броя решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.При това положение,с оглед т.3 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и така посочената съдебна практика на ВКС,която е създадена при решаване на конкретни дела чрез прилагане на правна норма при решаване на конкретен спор,всъщност касаторът се позовава на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като за да е налице това основание,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че обстоятелството,че новообразуван имот пл.№1060 е записан на името на ответника Д. Д.,за който претендират и ищците,с оглед наведените от тях твърдения,че в признатия им за възстановяване имот попада и процесната част от имот 1060 по П. на с.о.Г. Т.,Варна,както и двуфазния характер на реституционното производство/редакция на член 14 ДВбр.68/99г./,обосновава извода,че е налице правен интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск.С оглед на така заявения иск,съдът е посочил,че в настоящото производство в тежест на ответника е да докаже чрез главно и пълно доказване,че е собственик на твърдяното придобивно основание-транслативна сделка,а праводателят му въз основа на осъществен фактически състав по параграф 4 а от ЗСПЗЗ,който фактически състав включва три кумулативни предпоставки:валидно учредено право на ползване,построяване на сграда до 01.03.1991г. и заплащане на цената в тримесечен срок от изготвяне на оценката.За да приеме,че предоставеното право на ползване на праводателя на ответника не е могло да се трансформира в право на собственост върху процесния имот,въззивният съд, с оглед на събраните по делото доказателства,е стигнал до извода,че не е налице доказана идентичност по граници на предоставения имот с препис извлечение №2049/24.06.1967г. с процесния,както и че в този предоставен на ползване на праводателя на ответника В. К. имот,към 01.03.1991г. не е била налична построена сграда по смисъла на параграф 4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,а също така по делото не са ангажирани доказателства,че определената цена на земята е внесена в пълен размер по сметка на общината.В резултат на това,въззивният съд е достигнал до крайния извод,че извършения впоследствие договор за дарение от В. К. в полза на ответника Д. Д. не е произвел вещен ефект и не е прехвърлил собствеността в патримониума на надарения.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се позовава и прилага следните решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК:
-решение №1019/10.05.1996г. по гр.д.№519/1995г. по описа на ВС,ІVго,според което „правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск,когато ищецът може да предяви осъдителен иск,недопустимо е предявяването на установитетелен иск”,което решение е неотносимо към правните въпроси,по които съдът се е произнесъл с решението с решаващите си изводи,тъй като не постановено по сходен правен спор и не е по същия правен въпрос.
-решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г.,според което”както решение на ПК,така и заверена от ПК и от техническата служба на общината скица на имот в строителните граници на населеното място са необходими елементи за завършване на процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи в стари реални граници.При спор за собственост на земеделски имот съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното-съобразено със закона,възстановяване на собствеността” и видно от мотивите на това решение същото е постановено по заявен ревандикационен иск,с предмет на спора-право на собственост върху реституиран имот,находящ се в строителните граници на населеното място и в съответствие с това изискванията за неговата индивидуализация като самостоятелен обект,за което е необходимо прилагане към решението на скица,заварена от ПК и от техническата служба на общината.Разрешения спор с това решение не е по сходен казус,нито има отношение по разрешените от въззивния съд правни въпроси,обуславящи изхода по конкретното дело.
-решение №31/12.03.2004г. по гр.д.№2589/2001г.,ІVго,според което”само при наличието на решение на общинската поземлена комисия,с което се възстановява собствеността върху земеделските земи,може да се предяви и успешно да се води иск за ревандикация на тази земя,като в противен случай производството е недопустимо”,както и
-решение №24/01.02.199г. по гр.д.№1912/1997г. по описа на ВКС,ІVго,според което”искът по член 108 от ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно заведен,ако към решението на ПК по член 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ липса заверена скица на имота,като съдът преценява самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост,без да е обвързан от действието на административния акт-решение на ПК,ако то противоречи на закона.
Последните две решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК се отнасят до разрешени въпроси по заявен спор за ревандикация на възстановени по ЗСПЗЗ земеделски имоти,като същите са постановени при друга различна фактическа обстановка,а освен това в настоящия спор е заявен отрицателен установителен иск,при който в тежест на ответника е да докаже правото си на собственост върху процесния имот.В този случай, за разлика от изискването при първата хипотеза,която изисква да е налице завършила процедура по въстановяване правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ,при спор между лица, на които се възстановява правото на собственост във възстановими реални граници в терен по параграф 4 е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск срещу лицата,които се позовават на придобиване на право на собственост по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,с оглед двуфазността на това производство,лишаваща ищците от възможността да се бранят срещу владелеца с ревадикационен иск до завършване фактически състав на придобивното основание-в този смисъл е налице задължителна практика на ВКС-решения постановени по реда на член 290 от ГПК/Решение №462/19.10.2010г. постановено по гр.д.№844/2009г. по описа на ВКС,ІІГО/.Въпреки че касатора се позовава на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,последният не посочва такава задължителна практика на ВКС,която да е различна от възприетата от ВКС с горепосоченото решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №906/30.06.2010г. на В. окръжен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по гр.д.№829/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: