О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5440/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№25067/16.09.2016г.,подадена от М. И. П. и Д. И. П.,чрез пълномощника им адвокат Ф. Д.,против решение №1034/26.07.2016г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№1011/2016г. по описа на съда,с което се отменя решение на Варненски районен съд,постановено на 08.03.2016г. по гр.д.№4034/2015г. по описа на същия съд,в частта му,с която е признато за установено по отношение на Й. Г. Ж.,че ищците М. И. П. и Д. И. П.,са собственици на реална част от ПИ с идентификатор №10135.2517.4157 по КК на [населено място],находящ се в [населено място],кв.В., [улица],с площ 843 кв.м,защрихована с червен цвят върху подписаната от съда скица към заключението на вещото лице на л.75,на основание изтекла придобивна давност и наследяване,като вместо него е постановено:отхвърля иска на М. И. П. и Д. И. П.,за приемане за установено по отношение на Й. Г. Ж.,че са собственици на реална част от ПИ с идентификатор №10135.2517.4157 по КК на [населено място],находящ се в [населено място],кв.В., [улица],с площ на частта от 843 кв.м,защрихована в червен цвят върху приподписаната от съда скица към заключението на вещото лице на лист 75,при описани в решението граници,на основание наследствено правоприемство настъпило от И. Д. П. и придобиване на имота от наследодателя им въз основа на давностно владение,осъществявано в периода 22.09.1994г.-31.07.2011г.,а в условията на евентуалност и на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност до предявяване на настоящата искова молба,ведно с присъединяване на владението на наследодателя им.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно ,необосновано,постановено в нарушения на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Й. Г. Ж.,чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците М. П. и Д. П.,са наследници по закон на И. Д. П.-поч.31.07.2011г.,на когото приживе,на основание ПМС №21 е било предоставено право на ползване на място с площ от 800 кв.м,находящо се в [населено място],местн.”Л.”,като впоследствие на основание параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ ,И. П. заплатил стойността на 600 кв.м от този имот,за който имот съгласно ПНИ,одобрен със заповед №РД-08-7706-178/05.06.2008г.,е отреден имот пл.№1657,с площ от 600 кв.м,а останалата част от имот пл.№1657 по КП от 1987г.,вкл. и процесната част, е включена в новообразуван имот №4157,отреден за бившия собственик Г. Ж. Г.,като между двата имота няма материализирана граница,претендираната реална част се обработва.Съдът е приел за установено,че с решение №584/21.01.1999г. на ПК В. на наследодателя на ответницата Й. Ж.-Г. Ж. Г. е било признато правото на собственост върху нива от 5,430 дка,съставляваща имот 10686 по КП от 1956г.,а по КП „М. рид” включва изброените в решението имоти с посочени планоснимачни номера,включително и процесния имот пл.№1657,като впоследствие със Заповед №51/03.02.2011г. на Кмета на район „Приморски”,е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на параграф 4 б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Ж. Г.-Й. Г. Ж.,върху поземелен имот с пл.№10135.517.4157 по ПНИ на местн.”М. рид,Бялата чешма и Дъбравата”,с площ 1298кв.м.Съдът, след анализ на доказателствата по делото,във връзка с упражнявано владение, е стигнал до извода,че и след упражняване правата си по параграф 4а,наследодателят на ищците-И. П. продължил да упражнява фактическата власт върху целия имот пл.№1657,в границите му от 1987г.,включително върху процесната част,която е осъществявана ,както от наследодателя,така и след това от наследниците му,с намерение за своене.Във връзка с това съдът е посочил,че спорното между страните е откога тече придобивната давност,предвид характера на реституирания по реда на ЗСПЗЗ имот и дали до датата на предявяване на исковата молба е изтекъл изискуемият от закона 10 годишен давностен срок по член 79 ЗС.Съдът,след обсъждане на установеното с доказателствата по делото,е приел,че на наследодателя на ответниците е бил предоставен за ползване имот с площ от 800 кв.м,а реалната площ на ползвания от него имот според КП от 1987г. е 1373кв.м,като по реда на параграф 4 а са изкупени 600 кв.м.,чието точно местоположение е определено с приетия План на новообразуваните имоти от 2008г. ,поради което е стигнал до извода,че ответницата е могла да защити признатото й право на собственост върху възстановения с решение №584/21.01.1999г. на ПК В.,имот едва с приемането на ПНИ,от който момент това решение има конститутивно действие и в полза на ищците може да тече придобивна давност,тъй като от този момент са определени пространствените предели на правата и на двете страни,като се позовава на задължителна практика на ВКС в тази връзка.Съдът е стигнал до извода,че ищците не са собственици на процесната реална част въз основа на соченото от тях основание,тъй като от 2008г. до смъртта на наследодателя И. П. през 2011г.,както и към датата на предявяване на настоящия иск- 09.04.2015г. не е изтекъл изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280,ал.1 т.1 ГПК.
В точка първо римско от изложението си касаторите твърдят,че/цитирам/:
„Изводите на съда по въпроса:Кои лица са легитимирани да атакуват законосъобразността на реституционните решения по ЗСПЗЗ противоречат на задължителната практика на ВКС.”,като се навеждат аргументи за неправилни изводи на съда относно приложното поле на предвиденото в ТР №2/2012г. на ОСГК на ВКС.
Преди всичко,съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като касационният съд не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така посоченият правен въпрос е неотносим към последните,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото.
В точка второ римско от изложението,касаторите посочват/цитирам/:
„ІІ.Пряко отношение към изхода на спора имат и изводите на В. относно конститутивното действие на решението на ПК по чл.14,ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ,в което възстановеният имот е напълно индивидуализиран и което е постановено и влязло в сила преди изменението на закона в ДВ бр.68/1999г.”,след което се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК относно изводите на въззивния съд,които според касаторите/цитирам/:
„поставят въпрос относно момента и предпоставките за възникване на конститутивното действие на решението на ПК по чл.14,ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ,в което възстановеният имот е напълно индивидуализиран , което е влязло в сила преди изменението в ДВ чр.68/1999г.:дали това конститутивно действие е незабавно и безусловно или е отложено във времето.”,в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС,както и решения на ВКС,постановени в производство по член 290 ГПК.
Така формулираният правен въпрос,съдържа твърдения,които не отговарят на установеното с доказателствата по делото по отношение на административната процедура по възстановяване на собствеността върху процесната част,тъй като с Решение №584/21.01.1999г. на ПК В. на наследодателя на ответницата Ж./лист 240 от делото/,без издадена скица,само е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 5,430 дка,находяща се в терен по параграф 4 на В.,местн „Л.”,а по отношение признатото право на собственост от КП на местн.”М. рид” е посочено,че включва цитираните в същото имоти с отразени планоснимачни номера/между които и процесния/,както и части от тях,без да се посочва за кои от тях изцяло се признава правото на собственост,за кои-част и каква именно част,т.е не са напълно индивидуализирани,както касаторите твърдят в поставения въпрос и цитират задължителна съдебна практика.В случая, поради обстоятелство,че тези имоти са включени в терен по параграф 4 ,окончателната им индивидуализация се осъществява едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за това землище,съответно посочените местности в същото.До този момент на приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението,упражнявано от трети лица,въпреки че материалноправната им легитимация е предпоставена от влязъл в сила позитивен административен акт,преди приключване на тази процедура-именно приемането на ПНИ,с който се индивидуализират,както имотите,които ползвателите са изкупили,така и останалата част ,за която настъпва реституционния ефект,възстановените собственици не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск или ревандикационен иск.При произнасянето си относно началния момента на придобивната давност,съдът се е съобразил с трайно установената практика,формирана по реда на член 290 ГПК,на която се позовава въззивният съд в мотивите на решението си,с която се приема че началният момент на придобивна давност за имоти реституционното производство по отношение на които не е приключило/липсва индивидуализиран обект/,започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти,тъй като с него се установяват границите на имотите,правото на собственост върху които само е признато,както е с посоченото решение на ПК за наследодателя на ищцата,т.е индивидуализира се обекта на собственост,върху която то може да бъде упражнявано и може да бъде защитено,респективно да се владее срещу тях.Ето защо,така формулираният въпрос,който касае друга хипотеза,свързана с напълно индивидуализирани имоти,както посочват самите касатори и са обект на цитираната от тях задължителна съдебна практика,са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
В останалата част от изложението се излагат доводи в подкрепа на тезата на касатора,свързана с изложеното в точка второ римско от изложението му,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а в точка пето римско,доколкото е формулиран такъв,същият е неотносим към мотивите на обжалваното въззивно решение,тъй като не е налице произнасяне относно прекъсване на давностния срок в смисъла посочен от касаторите,т.е. този въпрос не е обусловил правните изводи на съда.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба Й. Г. Ж.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.11.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1034/26.07.2016г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№1011/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. И. П. и Д. И. П.,да заплатят на Й. Г. Ж.,сумата от 600 лева/шестотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: