О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 03.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №733/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№147464/06.11.2017г.,подадена от Н. Е. Н.,чрез пълномощника В. П. Г.,против решение № 6579/28.09.2017г. на Софийски градски съд,ІV-Д въззивен състава,постановено по в. гр.д.№45/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава Решение № 16090, постановено на 14.10.2016 г. по гр. дело № 525/2011 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І-во ГО, 45-ти състав- за отхвърляне предявеният от Н. Е. Н. срещу З. С. З., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за установяване по отношение на ответника З. З., че ищецът Н. Н. е собственик на самостоятелен втори етаж от двуетажна жилищна сграда, представляващ таванско помещение от същата сграда, находяща се в [населено място], район „О. к.“, [улица], състоящ се от две стаи, кухня, антре и барака, с площ от 60,00 кв. м., на основание давностно владение, продължило от месец януари 1974 г. до месец януари 2011г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба З. С. З.,чрез пълномощника си адвокат Я. В. М.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявения положителен установителен иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,ищецът Н. Е. Н. основава правото си на собственост върху процесния имот на изтекла придобивна давност,като не е спорно между страните,че Я. М. Д./баба на ищеца Н./ е живяла заедно със семейството си/включително и с ищеца/ в процесния имот от 1958г. до смъртта си през 1997г.,като упражняваната от нея фактическа власт се е основавала на наемно правоотношение,а ищецът е изложил твърдение,че от 1997г. той започва да упражнява фактическа власт върху имота с намерение да го свои.Съдът е посочил,че по делото липсват доказателства ищецът да е демонстрирал своето намерение по ясен и недвусмислен начин пред праводателите на ответника в периода от 1997г. до 28.04.2006г.,когато ответника З. придобил правото на собственост по силата на покупко-продажба,обективирана с нотариален акт №197/28.04.2006г.,както и пред самия ответник до датата на подаване на исковата молба за предявяване на разглеждания иск в настоящото производство-07.01.2011г.,нещо повече в случая ищецът не само не доказва,но и не заявява достигнали до знанието на собствениците конкретни действия,които по явен и недвусмислен начин да демонстрират намерението му за завладяване на имота.Съдът е приел,че за имота е заплащан наем на общината от името на Я. Д.,не само до смъртта й,но и след това до месец февруари 2006г.,според представеното писмено доказателство по делото,и нейните наследници,обитаващи процесния имот са упражнявали фактическа власт като държатели на имота,тъй като заплащането на наем безспорно изразява липса на намерение от тяхна страна за завладяване на имота.Това обстоятелство, отразено в писмо от Столична община,район”О. к.”,с рег.№РД-94-149/12.04.2006г.,представляващо официален свидетелстващ документ,който се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила,съдът посочва,че е потвърдено и с данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,както и липсата на доказателства за манифестирано по ясен и недвусмислен начин пред собствениците на имота намерение за своене от страна на ищеца Н., обосновават извод за недоказаност на твърдението за изтекла на негова полза придобивна давност.Съдът е анализирал и съдържанието на депозираните по делото гласни доказателства,от които обаче не се установяват обстоятелства от фактическия състав на придобивната давност,а съдържат само данни откога и с кого ищецът е живял в имота.Съдът е отбелязъл,че имотът предмет на делото,съгласно данните по съдебно-техническата експертиза,представлява самостоятелен обект-тавански етаж в имота,който е бил реституиран на праводателите на ответника З.,като до този момент същият е бил държавен и правото на собственост се е упражнявало чрез общинското предприятие„Софжилфонд”,което го е отдавало под наем/по договор за наем с Я. Д.-баба на ищеца/,и въпреки че няма данни кога е построен този втори тавански етаж,то този етаж като част от къщата и дворното място, върху което същата е построена-предмет на покупко- продажбата през 2006г.,то същият е придобит по приращение по смисъла на член 92 ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В първата част от изложението си-точка първа от същото-касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,а именно, че съдът неправилно е приел за установени недоказани факти,на които основал решението си, което довело до нарушаване на съдопроизводствените правила и до грешна правна квалификация.Тези касационни оплаквания обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В точка втора,касаторът посочва,че въззивният съд се е произнесъл по материално-правен въпрос и го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в тълкувателни решения по смисъла на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като неправилно е приел,че надстроения втори етаж е приращение по смисъла на член 92 ЗС.
Така формулираният въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение и не е обусловил правните изводи на съда по делото.Преди всичко,ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост,като със така заявената претенция следва да докаже своето право на собственост върху имота,както съдът е посочил в мотивите при условията на пълно и главно доказване.Доколкото съдът е очертал правата на ответника З. върху имота,във връзка с което е навел доводи и за наличие на хипотезата на член 92 ЗС по отношение на процесния имот,то това е във връзка с наличието на пасивна легитимация на ответника по иска,още повече,че самият ищец е посочил последния като ответник по предявения от него положителен установителен иск за собственост.
В точка трета от изложението си, касаторът формулира въпроси,свързани с предпоставки за осъществяване на реституция върху одържавени имоти,при различни хипотези,включително и по отношение права върху преработена вещ,правата на трети лица подобрители на главна вещ по смисъла на член 97 ЗС,за които твърди че е налице основанието по член 280,ал.1,т.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на решаващите мотиви,така формулираните от касатора въпроси са неотносими към същите,нещо повече такива въпроси не са разрешавани с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6579/28.09.2017г. на Софийски градски съд,ІV Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№45/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: