О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 27.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2942/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6805/14.05.2018г.,подадена от Ш. Е. Н.,Х. А. Н.,Х. М. С.,Е. Х. С. ,С. С. А.,Х. М. А. и „КУШ ТРЕЙДИНГ”ЕООД,гр.Бургас,чрез пълномощника им адвокат М. Д.,против решение № ІІ-65 от 30.03.3018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1492/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №110/05.07.2017г. постановено по гр.д.№819/2016г. по описа на Районен съд,гр.Айтос-за признаване за установено по отношение на Община Руен,по предявения отрицателен установителен иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,че ответниците Х. М. С. и Е. Х. С.,С. С. А. и Х. М. А.,Ш. Е. Н. и Х. А. Н. и „КУШ ТРЕЙДИНГ”ЕООД,Бургас,не са собственици на недвижим имот с площ 7 521 кв.м,находящ се в [населено място], [община],съставляващ УПИ **** в кв.1 по плана на [населено място],общ.Р.,одобрен със Заповед №389/25.04.1978г.,при граници землище на [населено място],УПИ ****,****,****,****,****,****,като е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №191,т.ІХ,рег.№7481,дело №1260/2008г.,издаден на 24.07.2008г. в полза на Х. М. С. от нотариус с рег.№324 при НК с район на действие Районен съд [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения,в нарушение на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Община,гр.Руен,чрез пълномощника си адвокат Д. Я. В.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че от представените по делото доказателства се установява обстоятелството ,че ответникът Х. М. С. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот-дворно място с площ 7 521 кв.м,съставляващо УПИ № **** в кв.1 по ПУП на същото село,като е съставен нотариален акт №191/24.07.2008г.,който имот впоследствие е обект на сключен договор за покупко –продажба между продавачите М. С. и Е. Х. С. и купувача С. С. А.,обективиран с нотариален акт №22 от 17.11.2008г.,а години по-късно с нотариален акт №50 от 31.10.2016г. С. С. А. и съпругата му Х. М. А. продават на Ш. Е. Н. процесния имот,който от своя страна го продава по силата на нотариален акт №10 от 20.12.2016г. на ответното дружество”Куш Трейдинг”,Бургас.Съдът е посочил че по данните от съдебно-техническата експертиза,процесния имот представлява УПИ **** в кв.1 с площ от 7 521 кв.в по регулационния план на [населено място],одобрен със Заповед №389/25.04.1978г. на Председателя на ОНС.Бургас,действащ и към настоящия момент и този имот, по силата на предвиденото в плана, е отреден за „спортен терен”,като няма данни за последващи промени.Съдът е стигнал до извода,че по силата на така приетия общ регулационен план на [населено място] процесния терен е отреден за обществено мероприятие,като липсват данни към момента на издаване на горепосочената заповед-25.04.1978г. имота да е бил собственост на определено лице,което да предполага отчуждителна процедура и обезщетяване на такова лице.Съдът изрично е посочил,че по делото няма доказателства,от които да се направи категоричен и безпротиворечив извод,че имота към този момент е бил собственост на наследодателя на ответника Е. Х. С.,което не се твърди и в отговора на исковата молба,а се визира в свидетелски показания.В резултат на анализа на установеното от доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че с съм момента на отреждането на имота за спортно съоръжение/1978г./,собствеността върху същия е в патримониума на Държавата,след което по силата на параграф 7,т.6 от ПЗР на ЗМСМА процесния имот е преминал в общинска собственост на [община],предвид че е част от инфраструктурата й,предназначен за спортно обслужване.Съдът е приел,че с след като не е възможно да се придобие по давност имот публична общинска собственост,то само на това основание следва да бъде отречена възможността ответниците Х. и Е. Смали да са придобили правото на собственост на това основание,като освен това по делото не се установява към кой момент последните са установили фактическа власт върху имота и са започнали да го владеят,напротив от събраните гласни доказателства се установява,че освен ответниците в имота се намират и други лица,които поотделно обработват части от него,а друга негова част е превърната в сметище,което фактическо положение се потвърждава и от данните по заключението на съдебно-техническата експертиза.С оглед на това, съдът е стигнал до извода,че не може да се направи преценка за конкретен период от време,в който ответниците Х. и Е. С. са владяли имота явно и необезпокоявано,за да може да се приеме изтекла в тяхна полза придобивна давност,по силата на която да са станали собственици на процесния имот,поради което не са могли валидно да го прехвърлят правото на собственост на същия с последващи сделки,като те не са произвели вещно-прехвърлителен ефект.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК и член 280,ал.2 ГПК.
В точка първа от изложението си,във връзка с вероятната недопустимост на решението,касаторите навеждат доводи за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск,тъй като съдът е приел,че имота първаночално е бил държавна собственост,впоследствие ищецът- Община Руен станала собственик по силата на закона,съгласно параграф 7,т.6 ПЗР на ЗМСМА,на каквото правно основание според касаторите ищеца не бил се позовал,като в подкрепа на това се сочи приетото с Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Касационният съд намира,че тези твърдения на касаторите не кореспондират на заявеното с исковата молба от ищеца,както и от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,а именно-в исковата молба ищецът сочи,че е собственик на имота по силата на разпоредбите на закона,до който извод е стигнал с постановеното с мотивите си въззивният съд.Наред с това,за установяване на наличие на правен интерес за ищеца,съдът,в мотивите си е посочил,че с оглед на твърденията на страните,е налице хипотезата,при която ищецът- Община Руен заявява свои самостоятелни права спрямо процесния имот,за който ответниците Х. и Е. С. се снабдили с констатитвен нотариален акт за собственост,впоследствие със същия са осъществени поредица от сделки, т.е. при наличие на конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ имот,което е в съответствие с приетото с Тълкувателно решение №8/2012т. на ОСГТК на ВКС.
В останалата част от изложението си,във връзка със задължението на съда да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения,изложени по исковата молба,касаторите считат,че в случая съдът се основал на други нереливирани по надлежния ред,поради което постановеното решение е недопустимо.
Касационният съд намира,че не е налице посочената от касаторите хипотеза,тъй като Община Руен е предявила отрицателен установителен иск за собственост,като се е позовала на обстоятелствата ,обосноваващи правния й интерес,а съдът само е посочил разпоредбата в ЗМСМА,съгласно предвиденото в която собствеността върху процесния имот е преминала в патримониума на общината-параграф 7,т.6 ПЗР на ЗМСМА.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-65 от 30.03.2018г. на Бургаски окръжен съд,гражданска колегия,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1492/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: