О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
С., 28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 450/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Община [населено място] против решение №340 от 10.01.2011г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№67/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №150/07.12.2009г. по гр.д.№160/2007г. по описа на Районен съд [населено място] в частта му,с която е отхвърлен иска с правно основание член 108 от ЗС и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Община [населено място],че [фирма] [населено място] е собственик на имот,актуван с Акт №2793/21.03.2006. за общинска публична собственост на Кмета на [община],а именно:”Зелени площи и пешеходна зона с площ от 1115 кв.м,представляващи 1115/2536 идеални части от УПИ VІІ в кв.82А по плана на [населено място],одобрен със Заповед №78/25.01.2011г.,с площ 2536кв.м,означени на скица №244/21.03.2006г. на [община],защриховани със зелен цвят,представляващи неразделна част от акта,при описани граници на целия УПИ,които съгласно изменение на ПР,одобрен със Заповед №847/19.06.2006г. на Кмета на [община],се отделят от УПИ VІІ,като зелени площи и пешеходни алеи с площ от 1079кв.м остават елемент от улиците с о.т.274-о.т.297,о.т.297-296,о.т.297-296,о.т.296-о.т.909 и о.т.909-о.т.275 по кафявите черти на приложената скица проект №205/23.03.2006г. при описани граници по действащия план,отразено на скица №3 от заключението на вещото лице,която скица е неразделна част от решението и осъжда Община [населено място] да предаде на [фирма] С. владението върху гореописания имот,като оставя в сила решението в останалата му част.за отхвърляне искането на [фирма] с правно основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/ за отмяна вписването на Акт №2793/21.03.2006г. за публична общинска собственост на кмета на [община].
В изложението си приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал на основание събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза ,за безспорно установено,че процесния имот е част от парцел VІІ-1753,собственост на праводателя на ищеца,преобразуваното еднолично дружество,с държавно участие [фирма] Х.,на основание член 17 а ЗППДОбщП/отм/ в качеството му от своя страна на правоприемник на Управление”К.”Х.,съгласно баланса му към 30.09.1992г. и също така е безспорно установено че процесният имот е бил включен в баланса на управление „К.” преди 1991г.Въззивният съд е стигнал до извода,че през 1991г. собствеността върху процесния имот не е преминала върху Община [населено място] ,съгласно параграф 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА,тъй като с доказателствата по делото се установява,че към 17.09.1991г.,датата на влизане в сила на ЗМСМА,процесният имот е бил включен във баланса и в капитала на държавното предприятие”К.”Х.,преобразувано в Е. с държавно участие”Х. филм”,чийто правоприемник е ищцовото дружество,поради което не е настъпило конститутивното действие на параграф 7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и [община] не е придобила собствеността върху този имот по силата на закона.Съдът е изложил доводи,че представения Акт за публична общинска собственост, съставен на основание член 2 ал.1т.4 от ЗОС, не представлява титул за собственост,като на следващо място е посочил,че разпоредбата на параграф 7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА има за предмет самостоятелни обекти на общинската инфрастуктура,а съгласно действащия план към 1991г. процесния терен представлява прилежащ терен към кино”Б.” и лятно кино”Б.”,който терен е бил благоустроен с оглед специфичния характер на сградите и процесното място по този план не е било отредено за зелени площи и обществено ползване,поради което не са налице предпоставките на т.4 от горепосочената разпоредба на ЗМСМА и имота не е станал общинска собственост при влизане на сила на този закон.С оглед на това,въззивният съд е стигнал до извода,че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот,в качеството му на правоприемник на [фирма],като процесния имот към 1991г. е бил включен в баланса,уставния фонд и капитала на държавното предприятие-Управление”К.”Х.,а акта за публична общинска собственост №2793/21.03.2006г. е съставен неправилно,тъй като по действащия план на [населено място] от 2011г. н УПИ VІІ не съществуват и не са предвидени зелени площи и пешеходни зони.
В изложението си,касаторът твърди,че съдът се е поизнесъл по въпроси,обусловили изхода на спора,които се отнасят до:/цитирам/
„1.Приложението на пар.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и член 17 а от З./отм/ в случаите на параграф 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА относно имот ,притежаващ характеристиките на публична общинска собственост и въведените забрани и ограничения с пар.46 от З. и член 39 ЗИДЗДС и чл.7 от ЗОС.”,като се излагат доводи че съдът не е изследвал характера на имота като публична държавна собственост и се цитира съдебна практика на ВКС по отменения ГПК и Тълкувателно решение №4/07.07.2010г. на ОСГК,отнасящи се до същността на делението на собствеността на публична и частна и за законовият й режим.Очевидно, така формулиран като правен въпрос,макар че приложението на посочените правни норми едва ли би могли да се третира като формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил решаващата воля на съда,съгласно възприетото в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/20009г. на ОСГТК на ВКС,същият е неотносим към разрешения от въззивния съд спор.По отношение на цитираната и приложена съдебна практика,в тази връзка същата не се отнася до сходен казус,нито пък до същия правен въпрос,както изисква хипотезата нае член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Следващите формулирани от касатора въпроси в пунтове втори-относно възможността имот,публична общинска собственост,изключен от граждански оборот на основание член 7 ал.2 от ЗОС,да бъде включен в баланса и капитала на търговско дружество,както и следващия свързан с доказване на определени предпоставки по параграф 7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА и за приложението на член 20 от ЗЗД,свързано с тълкуване на договор за приватизационна продажба относно обекта на прехвърленото право на собственост,са въпроси,които не са относими към решаващите изводи на съда по постановеното решение във връзка с повдигнатия правен спор.Начина,по който са формулирани въпросите на касатора в изложението, и аргументите му в тази връзка, по същество представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 от ГПК.Ето защо,не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №340/10.01.2011г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№67/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: