О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№254
С., 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.04.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1108/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№543/02.02.2016г.,подадена от В. Д. М. и Л. А. М.,чрез пълномощника им адвокат Л. Г.,против решение от 22.12.2015г. на Окръжен съд,гр.М.,постановено по в.гр.д.№306/2015г. по описа на същия съд,в частта му,с която е обезсилено решение на Районен съд,гр.М. от 08.07.2015г. постановено по гр.д.№563/2014г. по описа на същия съд,в частта на последното,с която е признато за установено по отношение на ответниците Р. Й. К.,Д. К. Д.,Е. К. Д. и И. Д. П.,че при създаването и одобряването на КК и КР на [населено място] от 2006г. е допусната грешка,като гореописаната сграда/масивна еднофамилна жилищна сграда с площ от 55 кв.м/,заедно д друга сграда-масивна лятна кухня с проектен идентификатор 48489.9.384.5,погрешно са отразени в КК като една сграда с общ идентификатор 48489.9.384.2,че масивната еднофамилна жилищна сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6 погрешно е записана като собственост на К. Д. К.,а следва да бъде записана като собственост на ищците В. Д. М. и Л. А. М. с новия й проектен идентификатор 48489.9.384.6,като прекратява производството в тази част,както и се обжалва въззивното решение в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,като се иска неговата отмяна,в тази му част.
Ответницата по касационната жалба И. Д. П.,чрез пълномощника си адвокат К. И.,в депозирания писмен отогово на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като липсва в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос,разрешен с въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че със З. се дава детайлна уредба на кадастъра,който съгласно чл.2 е съвкупността от основни данни за местоположението,границите и размерите на недвижимите имоти,той обхваща кадастралната карта и кадастралния регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите,така и правото на собственост и другите вещни права на титуляра му.Съдът е отбелязъл,че основната функция на разписната книга,а сега на кадастралния регистър е информационно оповестителна,но той не доказва и не създава вещни права,поради което записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик,различен от титуляра на това право,или невписването на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост,като защитата на това право следва да стане с исковете за собственост,а не с иска за грешка в кадастралната основа,защото промяната в записването на недвижим имот в разписната книга,респ.кадастралния регистър се извършва въз основа на документ за собственост.Съдът е посочил,че не е необходимо за извършване на промяна в записването да се представи влязло в сила решение за установяване на грешка или непълнота в кадастъра,както това се изисква при неправилно заснемане на недвижим имот в кадастралния план,респ. в кадастралната карта,като разписната книга,респ.кадастралния регистър следва да отразява правото на собственост по действащия план,доказано с документи за собственост,или влезли в сила решения,с които са уважени искове за собственост към този момент.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че не е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на грешка или непълнота в разписната книга,респективно в кадастралната карта,когато имотът е заснет с действителните му граници,но неправилно са отразени титулярите на правото на собственост в разписната книга.
В изложението си,приложено към касационната жалба на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват/цитирам/:
„Първо.Налице е основанието за допусакне на касационно обжалване по член 280,ал.1т.1 ГПК.
П. въпрос,обуславящ изхода на обжалваното решение е:
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и да изгради своите правни изводи не само на отделни факти, а да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и вида на търсената защита.”
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираният въпрос е неотносим,защото преценката на съда е свързана с допустимостта на предявения иск,която преценка предхожда решаването на спора по същество,за което разрешение се отнася горепосочения въпрос,поради което и сочената задължителна практика също е неотносима.В случая,разрешеният от съда правен въпрос,свързан със задължението на съда да следи за допустимостта на иска,съобразно търсената защита,с оглед приетото с решаващите мотиви, е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,на която има изрично позоваване в мотивите си.
На второ място в изложението си касаторите твърдят, че/цитирам/:
„Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
П. въпрос относно допустимостта на иска с правно основание член 54,ал.2 З. от значение за изхода обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и в противоречие с други влезли в сила решения на Върховния касационен съд.”,в подкрепа на което се цитират подробно решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,така и такива постановено по реда на ГПК/отм/.
В тази част на изложението липсва формулиран от касатора правен въпрос,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение,като е обусловил правните изводи на съда и е от значение за изхода на конкретното дело-съгл. т.1 на Тълкувателно решение №182009г. на ОСГТК на ВКС,а само се твърди от касатора че въззивният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на предявения иск,което по своята същност представлява касационно оплакване на смисъла на член 281,т.3 ГПК,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1 ГПК.
В заключителната част от изложението си,касаторите посочват/цитирам/:
„Трето.Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.1 ГПК по материалноправния въпрос,обусловил изхода по делото.
М. въпрос от значение за изхода на конкретното дело е приложението на разпоредбата на чл.54,ал.2 З. и съотношението й с иск по чл.124,ал.1 ГПК.Допустимо ли допусната грешка в кадастралния план,свързана със спор за материално право,както е в конкретния случай,тази грешка да бъде поправена чрез иск за собственост,а не чрез предявяване на специалния иск по чл.54,ал.2 З.”,
като се сочи задължителна практика на ВКС-решение №1001/2010г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на член 290 ГПК,отнасящо се до едновременно предявени искове по член 53,ал.2 З. и иск по член 124,ал.1 ГПК,които са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като такъв въпрос не е разрешаван с постановеното решение.Това е така ,защото със същите е прието,че с исковата молба е заявен от ищците,настоящи касатори,единствено иск с правно основание член 54,ал.2 З.,но не и такъв по член 124,ал.1 ГПК,каквото искане не е направено,поради което първоинстанционното решение в тази му част е било обезсилено с постановеното въззивното решение,което като необжалвано в тази му част е влязло в сила.
С оглед изложеното,касационният съда намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
При този изход на делото,на ответницата по касационната жалба И. Д. П.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 838 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложените с отговора доказателства.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2015г. на Окръжен съд,гр.М.,постановено по в.гр.д.№306/2015г. по описа на същия съд,в обжалваната му част..
ОСЪЖДА В. Д. М. и Л. А. М. да заплатят на И. Д. П. сумата от 838 лева/осемстотин тридесет и осем лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: