О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 18.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 865/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. М. Ф. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Н. К.,против решение №94/26.07.2012г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№181/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №126/07.05.2012г. по гр.д.№680/2010г. по описа на Районен съд-Исперих ,в частта,с която е отхвърлен иска по сметки на основание член 346 от ГПК,предявен от М. М. Ф. против А. М. М. над сумата 2100 лева до размера на 2510 лева и вместо него е постановено:осъжда съделителя А. М. М. да заплати на основание член 346 ГПК на съделителя М. М. Ф. още 410 лева за извършени в имота подобрения,представляващи стойността на шпакловка и теракот на парчета,като по този начин общо уваженият размер на иска по сметки ще достигне сумата от 2510 лева,като потвърждава решението в останалата му обжалвана част,с която имота предмет на делбата е поставен в дял на съделителя А. М. М..
С подадената касационна жалба,касаторът заявява,че не е доволен от въззивното решение,в неговата потвърдителна част,тъй като в тази му част същото е неправилно,постановеното при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необсонвано,и моли да бъде отменено в тази му част,като се постанови друго решение,с което се постави в дял на касатора Ф. недвижимия имот,предмет на делбата.
В изложението,си приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
На първо място касаторът заявява/цитирам/:
„Първият материалноправен въпрос,обусловил на съда,правнорелевантен за изхода на спора е „Кои са предпоставките за поставяне в дял на един от съделителите на недвижим имот като един от способите за извършване на делбата на наследствен имот?”,
След което в доводите си,касаторът възпроизвежда изискванията за това,предвидени в разпоредбата на член 349,ал.2 ГПК,както и на възприетото в т. 7 на Тълкувателно решение №/19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г.ОСГК,като се правят касационни оплаквания,че при формирането на изводите си относно наличието на горепосочените изисквания,предвидени в закона и практиката,въззивният съд е достигнал до неправилни изводи относно характера на имота,не е преценил обстоятелствата,дали безспорно съделителя М. не притежава друг жилищен имот,което според касатора е останало недоказано, и е постановил решението си в разрез с разрешението дадено в цитираните решения,постановени от ВКС,по реда на отменения ГПК,представляващо основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК.
На трето място,касаторът ,прави оплаквания,че въззивният съд неправилно е преценил оттеглянето на искането за възлагане на имота от последния,направено в процеса на производството по делото пред първоинстанционния съд,тъй като в последното заседание,в хода по същество на съдебните прения,отново бил заявил че желае имотът за му бъде възложен в негов дял,поради което изводите на въззивния съд за липса на конкуренция при възлагането били неправилни.
На четвърто място,в изложението си касаторът посочва,че/цитирам/:
„Четвъртият въпрос,който е подготвил решаващите изводи на съда касае следното:
”Следва ли да се счита за правилен извода на съда,че съделителят,който е заявил своевременно възлагателната си претенция в първото по делото заседание от втората фаза на делбения процес,впоследствие оттеглил искането си поради липса на парични средства,но категорично заявил желанието си да живее в жилищния имот до приключване на устните състезания в първата инстанция и в този срок е заявил готовност да заплати дела на другия съделител в делбения имот,и е поддържал претенцията си пред въззивната инстанция,не е предявявал въобще възлагателни претенции в процеса,поради което не било налице конкуренция между съделителите за възлагане на процесния имот?”
Този правен въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като ако бе разрешен съобразно точния смисъл на закона,въззивният съд щеше да достигне до извода за конкуренция на възлагателните претенции и да разреши спора съобразно тази хипотеза,което той не извърши.”
На последно място в изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос”Длъжен ли е съдът за обсъди всичките обстоятелства по делото,всичките искания,възражения и доводи на страните?”,който въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение №802/23.02.2011г. по гр.д.№1783/2009г. по описа на ВКС,ІV го.
С решаващите си мотиви,след анализ на събраните по делото доказателства и съобразно данните по съдебно-техническата експертиза,съдът е достигнал до извода по отношение на делбения имот,че същият е неподеляем,представлява жилище и че по отношение на съделителя М. са налице условията предвидени в член 349,ал.2 ГПК за възлагането на имота в негов дял,тъй като е направил искането си в срок,при откриване на наследството е живял в имота и няма друго жилище.За другия съделител Ф.,настоящ касатор,въззивният съд изрично е отбелязъл,че последният в хода на производството по делото е оттеглил претенцията си възлагане на имота в негов дял,като е заявил,че не разполага със средства да изплати частта на другия съделител,поради което не е налице конкуренция между съделителите за възлагане на имота.
С оглед цитираното от изложението на касатора,посочено на първо и второ място в същото,оформено като първи въпрос,а по съществото си позоваване на предвиденото от закона,във връзка с изискванията на последния за възможността от възлагане на имота,предмет на делбата на един от съделителите,който отговаря на законовите условия,всъщност се правят изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,които са различни от предвидените в член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като в подкрепа на тези оплаквания касаторът се позовава на съдебна практика на ВКС.
По отношение на посочения като четвърти въпрос в изложението на касатора,същият е по същество,във връзка с установеното по делото,като се явява неотносим към изводите на съда,отнасящи се до крайните му изводи за липсата на конкуренция относно възлагането на имота,оттам и липсата на необходимост от обсъждане на възможностите за възлагане при наличие на такава хипотеза.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,относно условията и наличието на предпоставките,предвидени в закона за възлагане на процесния имот,постановеното от последния не е в противоречие,а напротив, в съответствие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС по отношение на изискването за обсъждане на всички правнорелеванти факти,възражения и искания на страните,които се основават на установени по делото факти,съответно на доводите им , които имат значение за решението на спора,което е било направено с изложените в мотивите правни изводи от въззивния съд.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94/26.07.2012г. на Разградски окръжен съд,постановено по гр.№181/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: