О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 29.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5401/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№27000/08.09.2015г.,подадена от [фирма],гр.П.,чрез пълномощника му адвокат Д. Ф.,против решение №1524/05.08.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1363/2015г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №55/26.02.2015г. постановено по гр.д.№344/2011г. по описа на Районен съд,гр.П.,в частите,с които е прието за установено,че ищецът [фирма],гр.В.,е собственик на недвижим имот в [населено място],представляващ реално обособена част с площ 4543кв.м от УПИ ІV в кв.3 по плана на града,С. промишлена зона-терен с предназначение за стопански дейности,целият с площ от 8820 кв.м,при посочени граница на имота и съответната реална част,обозначена на скицата към заключението на вещото лице/неразделна част от решението/,и ответникът”ЕЛДОМ-МИКС”,АД е осъден да предаде на ищеца [фирма] владението на описаната реална част от имота,на основание член 108 ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,евентуално същото е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „С.-К”,АД,гр.В.,чрез пълномощника си адвокат Д. К.,в депозирания писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото е прието за безспорно обстоятелството,че ответникът се намира в процесната реална част от имота,като становището на страните по иска обосновава наличие на спор за материално право по отношение на такава реална част от конкретен имот към настоящия момент,поради което е допустима защита чрез ревандикационен иск.
Във връзка с материалната легитимация на ищеца,съдът е отбелязъл,че на основание член 35 ЗОбС е сключен договор от 04.03.2003г, между [община] и [фирма] за продажба на недвижим имот,представляващ неурегулиран поземлен имот,за който е отреден парцел ІV в кв.2 по РП на СПЗ П. с площ 8 820 кв.м,с предназначение”стопански дейности”,като при сключването му са представени Акт за общинска собственост №980/02.01.2003г.,съставен на основание пар.42 ПЗР на ЗОбС,предходен АДС №1196/30.07.1995г.за празно дворно място от 11640 кв.м,на основание чл. 6 ЗС-държавна собственост,предоставен за оперативно управление на [община],и на 11.08.2003г. е издадена заповед №905 на Кмета на [община],с която за купувач на имота е обявен спечелилия търга- [фирма],В..Съдът е посочил,че с представените по делото доказателства се установява,че до 1995г. имотът е бил празно дворно място и представлява ПИ ІV-отреден за стопански нужди,като според данните по основното заключение на съдебно-техническата експертиза, спорната част с площ 4543кв.м изцяло попада в границите на този поземлен имот,в границите на който според записванията в разписните листи към РП са включени имоти:ПИ 112,113,114,115 и част от 116 с площ 8820 кв.м,а останалата част от УПИ 116 е записана на „Е. микс”,съгласно заповед №442/11.10.1995г.,с която са променени границите между квартали 2 и 3,а с допълнителното заключение на СТЕ,се констатира идентичност между имотите,описани в договора,сключен между ищеца и [община],в АОС №980/2003г.,респ.АДС№1196/1995г.,която страните не са оспорили.В резултат на анализа и преценка на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищецът е придобил процесния имот,респективно реална част от него,по силата на сключения договор с [община].Съдът е приел,че твърденията на ответника за придобиване на процесния имот с приватизационен договор са останали недоказани,тъй като последният е следвало да докаже,че това имуществото е предоставено за стопанисване и управление на преобразуваното дружество като еднолично с държавно участие и включва процесния имот.Съдът е посочил,че липсват доказателства и не е установено по надлежния процесуален ред,имотът да е бил включен в активите на ответника и за него не е водена счетоводна отчетност, а позоваването от последния на документ,по съдържание правен анализ на имотното състояние на дружеството не е подкрепен с надлежни доказателства.Освен това,съдът е приел за недоказано придобиването,заявено в условията на евентуалност ,в резултат на упражнявано владение,на собствеността на процесния имот,за недоказано,тъй като до 2003г. имотът е със статут на държавна собственост,по отношение на която е в сила забраната за придобиването му давност-чл.86 ЗС,като изискуемият десетгодишен срок,считано от придобиване на имота от ищеца до датата на предявяване на иска не е изтекъл.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че за обжалваното въззивно решение са налице предпоставките инкорпорирани от законодателя и в двете цитирани хипотези на нормата на чл.280,ал.1 ГПК предвид следното:
1.При постановяване на решението си съставът на ВОС не се е съобразил с разпоредбата на чл.53,ал.2 от специалния ЗКИР,според която,непълнотите или грешките на основаните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице.Когато обаче непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право,то същите се отстраняват след решаването му по съдебен ред,т.е. по реда на специалното исково производство предвидено в ЗКИР,но не и с иск по чл.108 ЗС.Това се следва от нормата на чл.134,ал.2,т.2 от ЗУТ,а преди неговото приемане с разпоредбата на чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ/огм/.
За доказване на покритието на този критерий се позоваваме на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №194/14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№1101/2010г.,І-во г.о.,ГК.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и изложеното в точка първа на изложението на касатора,последното не съдържа въпрос, а оплакване,че не е приложена разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗКИР,което дори да се приеме като въпрос защо това не е направено,следва да се посочи,че такъв въпрос не е разрешаван от съда.Това е така защото с въззивното решение е прието,че съдът е сезиран и е бил разгледан такъв спор,по заявен ревандикационен иск,разрешен с постановеното решение.Още повече в мотивите съдът изрично е посочил,че към датата на предявяването на иска намя предявен такъв по чл.53,ал.3 ЗКИР.Ето защо,изложеното в точка първа е неотносимо към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,респективно неотносима е в случая и посочената от касатора задължителна практика на ВКС.
В точка втора от изложението си,касаторът твърди/цитирам/:
„Въззивното решение не е съобразено и със задължителната практика на ВКС относно включването на имуществото в капитала на търговското дружество с държавно участие.”,
След което се цитира съдържанието на нормата на чл.1,ал.2 от ЗОЕТДДИ,в редакцията й от 12.07.1991г.,свързва се със съдържанието на член 17а от ЗППДОбП,по отношение на предвидените в същите законови критерии,за доказването на които касаторът се позовава и цитира задължителна съдебна практика на ВКС.
В тази част от изложението също липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а се съдържат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
В третата част от изложението си-т.3 от същото, касаторът отново прави касационни оплаквания,затова че съдът не бил се произнесъл по възражението,че Заповедта на Кмета на [община] за одобряване на регулационното изменение на процесната територия е издадена с няколко месеца по-късно от съставянето на АДС №1196,което противоречало на приетото с данни по съдебно-техническата експертиза.Чрез тези си доводи всъщност касаторът се стреми да опровергае съдържанието на АДС №1196,а също така данните по двете изслушани съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна,които са приети без възражения от страните.В края на изложението си,с оглед на посочените по-горе касационно оплаквания от касатора,на основание член 280,ал.1,т.3 ГПК последният иска от настоящата касационна инстанция да допусне на това основание касационно обжалване на въззивното решение и отговори на въпроса/цитирам/:”Подлежат на деактуване реални части от територия,за която АДС е съставен за несъществуващ към датата на издаването му УПИ,при неясен към същата дата регулационен статут на цялата територия и при неяснота досежно разположението и границите на отделните имоти съставляващи територията?”,какъвто правен въпрос,видно от цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение не е разрешаван.
С оглед изложеното,касацационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответника по касационната жалба [фирма],В.,следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 900 лева,представляващи адвокатски хонорар,съгласно кредитен превод и фактура от 16.09.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1524/05.08.2015г. на Варненски окръжен съд,постановено по в гр.д.№1363/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.П. да заплати на „С.-К”,АД,гр.В. сумата от 900 лева/деветстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: