О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 31.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3974/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3559/22.06.2016г.,подадена от И. Й. Л.,чрез пълномощника й адвокат И. А. И.,против решение №160/12.05.2016г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№153/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1157/22.12.2015г. по гр.д.№03054/2015г. по описа на Пернишки районен съд-за осъждане на И. Й. Л. да премахне за своя сметка масивна ограда,попадаща в УПИ VІІ-1308 в кв.38 по плана на [населено място],както и постройка,представляваща „мазе”,както и постройката „лятна кухня” в южната им част,в която същите попадат в собствения на П. М. Я. и А. А. Я. урегулиран поземлен имот-УПИ VІІ-1308,в кв.38 по ПРЗ на [населено място],утвърден със Заповед №ІІІ-234/09.04.1976г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. М. Я. и А. А. Я.,чрез пълномощника си адвокат Д. П. П.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците П. Я. и А. Я. са собственици на УПИ VІІ-1308 в кв.38 по плана на [населено място],на основание покупко-продажба,обективирана с нотариален акт №57/2005г.,а ответницата И. Л. е собственик на съседния УПИ V-912,като според данните на съдебно-техническата експертиза по заключението на вещото лице Р. Н.,процесните постройки”лятна кухня и мазе”,навлизат в южната част на горепосочения УПИ,собственост на ищците,а оградата от стара мрежа на бетонни колове е изцяло построена в този имот на ищците.След анализа на всички доказателства по делото,както и предвид посоченото в съдебно-техническата експертиза,съдът е приел,че е налице навлизане в чужд имот,имота на ищците,който е бил застроен с посочените постройки от ответницата,както и е изградена изцяло в този имот ограда от същата,поради което е налице неоснователно действие по смисъла на член 109 ЗС,пречещо на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем,което той не е длъжен да търпи,поради което заявената ищцова претенция е основателна.Във връзка с доводите на ответницата,че процесните постройки-лятна кухня и мазе,са търпим строеж по смисъла на параграф 16 от ПЗР на ЗУТ,поради което не могат да бъдат премахнати,съдът посочва че това не би могло да бъде реализирано по административен ред,но няма пречка ищците да претендират премахването им по реда на член 109 ЗС,защото режима на търпимост се отнася само до благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес,но когато такъв строеж засяга правата на трети лица,както е в настоящия случай,те могат да защитят тези права,като поискат неговото премахване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,инкорпорирано в първата част от касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„ Налице са основанията по член 280,ал.1 и т.2 от ГПК.Спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС,съгласно която търпим строеж по смисъла на параграф 16 от ПР на ЗУТ не подлежи на премахване и забрана за ползване,а правилото на чл.59,ал.1 З. не се прилага,когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот,при условията на член 28 от З.,а оставащата част отговаря на изискванията за минимална площ и лице.
Материалноправните и процесуалноправни въпроси,което са решени в противоречие с практиката на ВКС са:1.Подлежи ли на премахване „търпим строеж” по смисъла на параграф 16 от ПР на ЗУТ,2.Приложима ли е разпоредбата на чл.59,ал.2 от З./отм/ за реални части от имоти,които се владеят повече от 40 години от собствениците на съседен имот и може ли тези части да се придобият по завност?3.Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства.”,като не се посочва от касатора в тази част от жалбата му нито задължителна съдебна практика на ВКС,нито съдебна практика на съдилища долустоящи съдилища или такава на ВКС по ГПК/отм/,нито се прилагат такива съдебни актове към касационната жалба.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и цитираното изцяло по-горе изложение на касатора по член 284 ал.3,т.1 ГПК,касационният съд намира,че така формулираните в точка първа и втора правни въпроси,са решени не в противоречие,а напротив в съответствие със задължителната практика на ВКС,на част от която се е позовал в мотивите си въззивният съд-Решение по гр.д.№946/2009г. по описа на ВКС,І го,постановено по реда на член 290 ГПК.В същия смисъл е приетото с Решение постановено в производство по член 290 ГПК по гр.д.№2770/2008г. по описа на ВКС, която задължителна практика е била взета предвид от първоинстанционния съд при решаване на спора,още повече че самият касатор не посочва каквато и да било практика по така формулираните от него правни въпроси.
По отношение на третия въпрос,касационният съд приема,че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства,като и ги е преценил поотделно и в тяхната цялост,а наред с това е обсъдил всички доводи,направени от страните,включително тези на ответника,настоящ касатор.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160/12.05.2016г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№153/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: