О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София, 19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №989/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. Д. Т. от [населено място] против решение №992/24.06.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№3185/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №85/01.10.2010г. на Районен съд [населено място],постановено по гр.д.№101/2009г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявеният от Й. Д. Т. против Й. К. Т. иск с правно основание член 53 ал.2 от ЗКИР.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,а именно/цитирам/:
„1.С обжалвания съдебен акт ПОС се е произнесъл по съществен въпрос,съдържащ като процесуални,така и материалноправни елементи,който е решен в противоречие с практиката на ВКС-основание по член 280 ал.1 т.1 ГПК.
Касае се за предмета на доказване по искове с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР/въпрос от процесуално естество/,съответно предпоставките за уважаване на такъв иск/материалноправен въпрос/.В конкретния случай,от една страна ПОС правилно е приел,че „Релевантният момент на обследване е към 1965г.,когато е бил изготвен плана,чиято поправка се изисква”,но същевременно единствените съображения,изложени от ПОС и решаващите мотиви да се приеме,че искът е неоснователен,са свързани с приложението на регулационния план и липсата на данни за заплащане на суми или завземане по установения ред на процесната площ,която по регулационния план е придаваема към имота на ищеца.По този начин ПОС е изместил неправилно според нас предмета на доказване по делото и съответно обстоятелствата,които следва да бъдат установени като относими при решаване на спора”,който въпрос е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Наред с това се твърди,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се твърди,че/цитирам/
„по въпроса за начина на доказване на положението към минал момент,който в случая ПОС мълчаливо е изчерпал,като се е ограничил да коментира единствено заключението на СТЕ/при това неколкократно в решението на ПОС са цитирани”предположения”,а не констатации на вещото лице/но не и свидетелските показания,които на практика са единствения източник на информация относно положението към релевантния период от 1965г.Този въпрос Ви молим да приемете,че е от значение за точното прилагане на закона/т.3 на член 280 ал.1 ГПК/”
В точка втора от изложението на касатора се заявява/цитирам/:
„По въпроса за отчуждителното действие на регулацията е налице противоречива практика на съдилищата-основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.Различно разрешение е дадено по този въпрос с Решение №1765 от 04.11.2009г. на ОС Пловдив по гр.д.№1962/2009г.,VІгр.с”
В точка трета от изложението се правят изцяло касационни оплаквания по член 281 т.3 от ГПК за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,по които касаторът е направил оплаквания пред въззивния съд и последния не ги е разгледал.
Преди всичко в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт,ще се направи,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложението на касатора,цитирано по-горе,заявеното в точка първа от същото,представлява по своята същност касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,във връзка с това какво е приел въззивния съд за установено с доказателствата по делото,оценката на събраните по делото доказателства и се твърди в тази връзка за неправилни изводи на съда,свързани с предмета на доказване,като в подкрепа на тези оплаквания се цитира и прилага с изложението задължителна практика на ВКС.
В точка втора от изложението пък се твърди изобщо за наличие на противоречива практика по въпроса за отчуждително действие на регулацията,без да се посочва какъв е в настоящия случай правния въпрос,разрешен от съда с въззивното решение,обусловил решаващата воля на съда по конкретното дело и този в цитираното и приложено възззивно решение,за да се приеме,че е по сходен правен спор и произнасянето е по същия правен въпрос,както се изиска за наличие на хипотезата по член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №992/24.06.2011г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение—Vсъстав,постановено по гр.д.№3185/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: