О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 22.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3756/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2933/31.08.2017г.,подадена от С. П. М.,против решение №48/19.07.2017г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№156/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №49/16.02.2017г. по гр.д.№2911/2015г. по описа на Видински районен съд-за отхвърляне на предявения от С. П. М. против С. Н. И. и Ф. Л. И.,иск с правно основание член 108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.505.564.1.7,който обект се намира в сграда №1,разположена в имот с идентификатор 10971.505.564 по КК и КР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГГК,изменени със Заповед № КД-14.05/19.01.2012г.,с адрес на имота [населено място], [улица],етаж минус 1,със застроена площ 197 кв.м,който самостоятелен обект е идентичен на подземен етаж,с полезна квадратура 197 кв.м,състоящ се от котелно и три мазета,в триетажна масивна търговска-жилищна сграда,построена в УПИ ХХХVІ в кв.261 по плана на [населено място],заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,както и за осъждане на ответниците за му предадат владението върху имота,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. Н. И. и Ф. Л. И.,чрез пълномощника си адвокат Л. И. И.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че ищецът С. П. М. основава правото си на собственост върху процесния имот,по силата на договор за покупко-продажба от 24.01.2012г.,обективиран с нотариален акт №10,т.І,рег.№166,дело №9/2012г. на нотариус Л. Ц.,рег. №029 в регистъра на НК,сключен с продавачите С. С. П.,В. С. П. и С. Г. С.,описан като самостоятелен обект в същия,за който ответниците С. И. и Ф. И.,твърдят,че процесният обект представява обща част на сградата и не владеят същия.Съдът, след като е взел предвид отразеното в горепосочения нотариален акт и данните по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,според която частта от сутерена/подземния етаж/ представлява котелно помещение и склад към него,е стигнал до извода,че спорното помещение няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на параграф 5,т.39 ЗУТ и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост,поради което ищецът не може да черпи права от прехвърлителната сделка и не е носител на правото на собственост върху посочения в този нотариален акт обект,тъй като праводателите му не са притежавали такова-подземният етаж,след като не е самостоятелен обект на собственост,не може да е предмет на граждански оборот.Освен това,съдът е приел че не са налице доказателства по делото,които да установяват,че ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот.Съдът изрично е посочил,че оплакването на жалбоподателя,настоящ касатор,че съдът е присъдил нещо различно в сравнение с търсеното с исковата молба е неоснователно,както и оплакването му,че неправилно е прието за процесния обект,че е обща част,като е изложил доводи във връзка с дефинираното понятие за „обект” по смисъла на ЗР на ЗУТ,на които характеристики не отговаря процесния обект.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„Материалноправният въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС е следният:
„Общите части на сграда,в режим на етажна собственост,определяни като такива по предназначение или по естеството си,макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ,могат да бъда предмет на самостоятелна собственост на някой от собствениците,доколкото са обособени като самостоятелни обекти в етаж минус 1 на сградата,без да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение.”,като се позовава на Решение по гр.д.№3138/2014г. по описа на ВКС,ІІ го,постановено в производство по член 290 ГПК,в което съдът е отговорил на правен въпрос относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство,като изрично при отговора на същия е посочил,че разясненията по ТР №34/83г. на ОСГК на ВКС,с което е прието,че подпокривното пространство на сграда в етажна собственост,когато не е изградено като жилища,ателиета,тавански складови помещения или други отделни обекти,е обща част на сградата,последното не е загубило действие по отношение на квалификацията на подпокривното пространство като обща част,като е налице отстъпление от тази практика само доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж,които могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2008г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.
Видно от съдържанието на формулирания от касатора правен въпрос,същият е по същество и съдържа твърдения,които не кореспондират на приетото с решаващите мотиви по делото,а именно,че обекта на прехвърлителната сделка,в случая-подземния етаж,няма самостоятелно функционално предназначение и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост,поради което не може за него да се приеме,че се обхаваща от посочените с горепосочената практика на ВКС изключения,която освен,че се отнася до друга хипотеза,въпреки всичко изисква да има изграден самостоятелни обекти,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
С оглед изложеното,не е налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба С. Н. И. и Ф. Л. И.,следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 700 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48/19.07.2017г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№156/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. П. М. да заплати на С. Н. И. и Ф. Л. И. сумата 700 лева/седемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: