О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 29.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3701/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№81024/14.06.2016г.,подадена от Н. Б. Х.,чрез пълномощника му адвокат А. К.,против решение №4069/09.05.2016г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Б,постановено по гр.д.№18054/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 13.08.2012г. постановено по гр.д.№34523/2009г. по описа на Софийски районен съд,ГК,39 състав-за признаване за установено на основание член 108 ЗС по отношение на Н. Б. Х.,че Л. А. М.,е собственик по договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт №79,том 11,дело №2026/1997г. от 10.02.1997г. на Първи нотариус при СРС на описания в същия недвижим имот,като осъжда Н. Б. Х. да предаде на Л. А. М. владението върху описания имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Л. А. М.,чрез пълномощника си адвокат В. Т. Т.,в депозирания по делото писмен отговор счита,че в изложението липсва формулиран правен въпрос,обусловил правните изводи на съда,като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита същата за неоснователна,като се претендират разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Л. М.,е придобила правото на собственост въз основа на нотариален акт №79/1997,обективиращ сключеният на 10.02.1997г. между А. М. Г.,в качеството му на продавач и Л. А. М., в качеството й на купувач, договор за покупко-продажба на процесния имот-апартамент в [населено място].Съдът е посочил,че е прието за безспорно между страните,че ответникът Н. Х. владее процесния имот от 3.10.2002г.,като в подадения отговор по член 131 ГПК,последният твърди че владее имота на правно основание-придобит право на собственост върху същия на основание договор за покупко-продажба,сключен на 3.10.2002г.,съгласно нотариален акт №190/2002г. на нотариус Е. К.,рег №3**,район на действие [населено място],между Л. А. М.-настоящата ищца,в качеството й на продавач, и ответника Н. Б. Х.,в качеството му на купувач,а в условията на евентуалност,ответникът твърди че е придобил собствеността на имота на основания давностно владение,като дорбосъвестен владелец,във връзка с което претендира право на задържане на имота за заплащане на извършените от него подобрения в същия.Съдът е отбелязъл,че в предвидения законов срок ищцата е оспорила така извършената сделка обективирана в нот.акт №190/2002г.,с твърдение че не е присъствала лично при сключването и че подписът в акта за продавач,не е положен от нея,като този нотариален акт е бил неавтентичен.В тази връзка,съдът е приел проведеното от ищцата оспорване за успешно,като въз основа на събраните доказателства по делото,като от данните по изслушаната единична съдебно-графологична експертиза и изслушаната тройна такава пред въззивната инстанция,които намира за обективи и компетентни такива,се установява,че подписът,положен за продавач в легитимиращия ответника нотариален акт №190/2002г. не е изпълнен от Л. А. М.,поради което е стигнал до извод за нищожност на сключения с нот.акт №190/2002г. договор за покупко-продажба на основание член 26,ал.2,изр.2 ЗЗД-липса на изразена воля на една от страните по договора за сключването му .Изложени са доводи,че след като уредбата на нищожността на договорите е дадена с императивни правни норми,нищожната сделка още със сключването си не може да породи ефект,поради порок,който не подлежи на саниране,поради което не съществува пречка съдът да се произнесе по въведената с възражение нищожност на договора за покупко-продажба на имота,което е направено своевременно от ищцата,и което представлява в случая произнасяне по едно преюдициално правоотношение,обуславящо спорното право.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ищцата, което е доказано с доказателствата по делото и осъществяваната от ответника фактическа власт върху имота е без правно основание,поради което същият има качеството си на недобросъвестен владелец и като такъв няма признатото от закона право на задържане на имота до заплащане на извършените от него подобрения.Съдът е приел по отношение твърдението,направено в условие на евентуалност,от ответника,че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение за недоказано,тъй като не изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок,предвиден от закона,в периода,в който ответникът упражнява фактическа власт върху имота,в качеството си на недобросъвестен владелец,тъй като е придобил имота въз основа на нищожен договор,който не поражда правни последици.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът в първата част от същото/раздел І и ІІ твърди- /цитирам/:
„Считаме,че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК,във връзка с член 280,ал.1,т.1,т.2, и т.3 ГПК,тъй като в обжалваното решение въззивният съд с решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона в нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост-чл.281,т.3 ГПК,а именно”,след което навежда касационни оплаквания за неправилно и необосновано дадена правна квалификация за порочност на процесната сделка,за неправилни изводи относно „липса на съгласие”,тъй като сделката била изповядана от нотариус,за незачитане на формалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ,за недопускане на повторна съдебно-графологична експертиза от въззивния съд,като в подкрепа на тези касационни оплаквания се цитира съдебна практика.
В раздел ІІІ,касаторът заявява че /цитирам/
„Формулирам следните правни въпроси,обуславящи изхода на делото:
1.Следва ли въззивният съд за преквалифицира,респ. да даде правна квалификация за порочност на нотариалната сделка по своя преценка въз основа на незаявени основания/фактически твърдения,от които се извличат доводите за порок на сделката,на които ищецът не се е позова във възражението си?В този случай постановеното решение от съда дали е неправилно или недопустимо?
2.Може ли да се приеме,че е налице „липса на съгласие” поради „несъвпадащи волеизявления на страните” по смисъла на чл.26,ал.2,изр.2 от ЗЗД в случаите когато нотариалният акт,в който е обективирана сделка по продажба на недвижим имот,нотариусът е проверил тяхната самоличност с оглед представения му документ за самоличност и явилите се пред нотариуса страни са заявили,че одобряват нотариалния акт и в присъствието на нотариуса са положили подписите си?
3.Длъжен ли е съдът да зачете формалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ и да приеме,че съответните действия извършени пред нотариуса и то съобразно закона с оглед правилото на чл.154,ал.1 от ГПК?
4.Следва ли съдът да не допуска повторна съдебно-графическа експертиза без излагане на мотиви за това при наличие на оспорване от ответника.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Приложеното с касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът в раздел първо и второ римско,изцяло излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността или не,на обжалваното възззивно решение,ще се направи след допускане му до касационно обжалване,в производството по реда на член 280 ГПК.По отношение на цитираната задължителна съдебна практика,въпреки че част от нея е неотносима към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,същата се посочва от касатора именно в подкрепа на направените касационни оплаквания,които както вече бе посочено не е предмет на настоящото производство по реда на член 288 ГПК.
В раздел трето римско от изложението си,касаторът във връзка с така изложените касационни оплаквания, формулира като правни въпроси,такива които се неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение и които не са обусловили правните му изводи.Тези така формулирани от касатора въпроси се отнасят до неговите твърдения и оплаквания за порочност на решението,отново свързани с наведените касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.Освен ,че част от така поставените въпроси не са разрешавани от въззивния съд,видно от цитираните по-горе мотиви на обжалваното въззивно решение/в случая въпрос №2/,така и неотносимостта на останалите към тези мотиви,което води до липса на формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
Непосочването на правен въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По отношение претендирането на разноски за настоящата касационна инстанция,заявени от ответника по касационната жалба Л. А. М.,с депозирания писмен отговор на жалба,касационният съд намира,че същите не следва да се присъждат,тъй като в отговора нито се посочва,нито се прилагат доказателства,че такива се реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4069/09.05.2016г. на Софийски градски съд,ГК,І V-Б въззивен състав,постановено по гр.д.№18054/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: