О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 15.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4314/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3506/15.05.2013г.,подадена от И. В. К.,чрез пълномощника й адвокат Ч. С. Ч.,против решение №177/12.04.2013г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№193/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №55/18.01.2013г. на Пазарджишки районен съд,постановено по гр.д.№4250/2012г. по описа на същия съд за отхвърляне като неоснователен предявеният от И. В. К. против Д. П. К. иск за делба на следния недвижим имот:дворно място с площ от 970 кв.м,за което е отреден УПИ Х-1407 в кв.110 по плана на [населено място] област П.,утвърден със Заповед №1517/02.12.1980г. при описани в решението граници на имота.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.Твърди се в същото,че/цитирам/:
„На първо място въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за изхода на делото,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно:
При едноетажна жилищна сграда/близнак/,при която всяка от страните е индивидуален собственик на самосотоятелен жилищен обект-близнак в сграда,обособен като отделна жилищна сграда,на един етаж налице ли е етажна собственост.Общността при тези сгради близнаци и общността на мястото дава ли основание да се приеме,че възниква етажна собственост.
В производството по допускане на делбата съдът произнася ли се по въпроса за изпълнение на изискванията по чл.201 ал.1 ЗУТ или това обстоятелство,което се разглежда и обсъжда едва във фазата по извършването на делбата.”,по които въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
-Решение №593/28.06.2010г. на ВКС,по гр.д.№1275/2009г.І го,постановено в производство по член 290 от ГПК,по приложението на член 32,ал.2 ЗС и член 42 ЗС,отнасящо се до характеристиката на изградените сгради-близнаци,които са две отделни сгради,долепени една до друга,с обща съединителна стена,поради което дворното място може да бъде предмет на разпределение между собствениците на двата близнака по реда на член 32,ал.2 ЗС.В решението е прието,че когато едната или двете сгради-близнаци са етажна собственост между няколко лица,съответната сграда близнак е етажна собственост между собствениците на обектите в тази сграда и в този случай разпределението на дворното място по реда на член 32,ал.2 ЗС следва да се извърши на две части:една част за етажните собственици на едната сграда близнак и втора за етажните собственици на втората сграда близнак,а разпределението на частта на сградата близнак,която е етажна собственост,между отделните етажни собственици на тази сграда следва да се извърши по реда на член 42 от ЗС по решение на общото събрание на ЕС.
– Решение №1281/2912.2008г. на ВКС по гр.д.№4423/2007г.,ІVГО,постановено по реда на ГПК/отм/,според което в производството по допускане на делба съдът се произнася налице ли е съсобственост върху имота,между кои лица и какви са техните дялове,което не е част от задължителната практика на ВКС,и не може да се отнесе към твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК.
-Решение №498/15.02.1978г. по гр.д.№2391/1967г. на ВС,Іго,във връзка с приложението на член 32 ,чл.37 и чл.38 от ЗС,и член 9 от ПУРНЕС,за разрешаване на спорове за поддържане и ползване на общи части на построени две отделни сгради или къщи близнак,което се извършва по реда на член 32 от ЗС.Това решение е постановено по реда на ГПК/отм/ и също не се включва в задължителната практика на ВКС,съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което е неотносимо към хипотезата на член 280,ал.1т.1 ГПК,на която касаторът се позовава.
Ответникът по касационната жалба Д. П. К.,в писмения си отговор,чрез пълномощника си адвокат Е. Б.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е предявен иск за делба на дворно място от ищцата И. В. К.,която се легитимира като собственик на ? идеална част от дворното място,предмет на делбата,заедно с построената в същото-източна страна на едноетажна жилищна сграда/близнак/ представляваща самостоятелно жилище,съгласно нот.акт за покупко-продажба №122/2011г.,против ответника Д. П. К.,който се легитимира като собственик,по одобрена спогодба-делба/протокол от 08.05.1975г. по гр.-д.№798/75г. на Пазарджишки районен съд/по силата на която последният получава в реален дял: ? идеална част от горното дворно място,заедно със жилището от западната страна,представляващо реално обособена част от жилищна сграда под един покрив.Съдът е посочил,че няма спор между страните,което се потвърждава и от събраните по делото доказателства,че в процесното дворно място,представляващо урегулиран поземлен имот,се намират две самостоятелни жилища,изградени в жилищна сграда близнак,едното от които е индивидуална собственост на ищцата,а другото на ответника,т.е. страните са съсобственици на дворното място и едновременно с това са индивидуални собственици на отделни жилищни обекти в същото това дворно място.За да отхвърли иска за делба,съдът е приел,че с факта на извършената през 1975г. доброволна делба и на покупко-продажбата от 2011г.,по силата на закона,е създадено положение сходно с етажната собственост,като сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на урегулирания поземлен имот върху който са построени и който е общ.В резултат на този анализ,въззивният съд е стигнал до извода,че процесния УПИ се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради-съответните жилища от сградата близнак,поради което дворното място,предмет на делбата е загубило своята самостоятелност,като обслужващо обособените самостоятелни жилищни обекти в сградата близнак и делбата му е недопустима,както поради предназначението му ,така и по разпоредбата на член 38,ал.3 ЗС.За пълнота съдът е посочил,че делба на процесния съсобствен УПИ би била допустима,само ако към момента на подаване на исковата молба съществуват два самосотятелни съсобствени урегулирани недвижими имоти,във всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост на всяка от страните,каквото положение не е налице.
Касационният съд намира,че разрешеният от въззивния съд правен въпрос,посочен от касатора в изложението му, и обусловил изводите на съда,не е в противоречие с практиката на ВКС.Преди всичко,единственото решение на което касатора се позовава и прилага към изложението си,част от задължителната практика на ВКС,а именно решение №593/посочено по-горе/,с което се дава разрешение на различна хипотеза,а именно разпределение на ползването на съсобствена вещ-дворно място по реда на член 32,ал.2 ЗС,която е различна от заявената претенция за в настоящото производство,за делба само за описания УПИ,в който са изградени самостоятелни жилищни обекти,индивидуална собственост на всяка от страните,ситуирани в съществуващата сграда близнак.Ето защо, възприетото в горепосоченото решение на ВКС е неотносимо към поставения въпрос в разрешения от съда спор.Напротив,съгласно изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,във връзка с разрешения правен въпрос,последният не е в противоречие,а напротив в съответствие със задължителната практика на ВКС,визирана в т.”д” на ППВС №2/1982г. на ВС,както и решение №880/23.12.2009г. по гр.д.№701/2009г. по описа на ВКС,ІІго,поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки твърдяното от касатора,че материалноправният въпрос,посочен в изложението му е разрешен в противоречие са практиката на ВКС,т.е според него налице е задължителна практика на ВКС,за същия този въпрос последният се позовава и наличие на хипотезата за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.3,т.3 от ГПК.Според т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по контретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия помени,които формират обща правно основание за допускане на касационно обжалване.Очевидно, в настоящия случай ,липсват такива аргументи в изложението на касатора.
На ответника по жалбата Д. К. следва да се присъдят, на основание член 78,ал.3 ГПК, направените разноски за настоящата инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,в размер на 500 лева,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №001793/03.06.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №177/12.04.2013г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№193/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. К. от [населено място] да заплати на Д. П. К. от [населено място] сумата 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: