О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 19.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 222/2012 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от С. А. В. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Г. А. против определение №930/02.04.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1583/2011г. по описа на същия съд,с което се връща касационна жалба вх.№462/06.01.2012г. против постановеното по делото въззивно решение №1375 от 18.11.2011г. на подателя й С. А. В.,действащ чрез процесуален представител адвокат Г. А.,като недопустима на основание член 280,ал.2 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба [фирма],представлявано от Г. Я. С.,гр.В. и Т. Я. П. от [населено място],в писмения си отговор, молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Въззивният съд,с обжалваното определение,е приел,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване,тъй като цената на иска,изчислена съобразно представената данъчна оценка възлиза на 4 827 лева.Съдът е посочил,че с предявените обективно съединени искове с правно основание член 53,ал.2 ЗКИР и член 124,ал.1 ГПК,се търси защита на правото на собственост върху реална част от недвижим имот с площ от 211 кв.м,описан в исковата молба и съгласно разпоредбата на член 69,ал.1,т.2 ГПК,размерът на цената на иска се определя от данъчната оценка на имота,предмет на спора,която видно от приложената по делото такава за целия имот възлиза на 9423,70 лева,а за процесната реална част от него е съответно в размер на 4 827,75 лева,който размер е посочен от ищеците и с исковата молба.
В частната жалба се правят оплаквания,че съдът е пропуснал да обсъди приложената към предишна частна касационна жалба,актуализирана данъчна оценка на №0002020/26.01.2012г.,издадена от [община] на процесния имот с площ от 412 кв.м,възлизаща на 10 270 лева,която съобразена с реалната част от същия,предмет на спора,възлиза на 5 259,63 лева,поради което според жалбоподателя, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Видно от данните по делото,пред първоинстанционния съд е депозирана искова молба от ЕТ „Т. лекс- Г. С. и Т. Я. П. срещу С. А. В.,с която са предявени искове с правно основание член 124 ал.1 ГПК във връзка с член 53 ал.2 ЗКИР,с цена на иска посочена в същата 4 827,75 лева,която по указание на първоинстанционния съд,с молба от 28.06.2010г. /лист 43 от делото/ е уточнена от ищците в същия размер,съобразно приложената с молбата данъчна оценка №1286 от 11.05.2010г. на [община],съответно за процесната част от имота.
Цената на иска представлява паричната равностойност на оценимото в пари спорно право.Размерът на цената на иска по искове са собственост и други вещни права съответства на данъчната оценка,а ако няма такава-пазарната цена на спорното право.В настоящия случай ,с исковата молба е приложена данъчната оценка на имота,като цената на иска е посочена от ищеца в същата,изчислена съобразно тази оценка, и с оглед тази част от имота,която е предмет на спора.Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 70 ,ал.1 ГПК,цената на иска се посочва от ищеца,като въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.Следователно,така определената цена на иска,не би могла да се променя в хода на по –нататъшното производство по делото,независимо от настъпили промени в паричната равностойност на спорното право.По делото липсват данни въпроса за цената на иска,така както е бил заявен от ищците,да е бил повдиган от ответника,настоящ жалбоподател,съгласно възможността, предвидена в процесуалния закон.
Ето защо, доводите,изложени в частната жалба,че цената на иска следва да се съобрази от въззивния съд,с оглед представената пред тази инстанция актуална данъчна оценка на имота ,са неоснователни.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №930 от 02.04.2012г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,ІІ състав,постановено по гр.д.№1583/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: