О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 30.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание 16.09.2015 на две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3243/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№919/04.03.2015г.,подадена от С. В. В. и Л. Б. И.,чрез пълномощника им адвокат Г. Ц.,против решение от 18.02.2014г. на Окръжен съд Монтана,постановено по в.гр.д.№325/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя изцяло решение от 28.07.2014г.,постановено по гр.д.№656/2013г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него е постановено:допуска делба на описаните в решението земеделски имоти в землището на [населено място],обл.М.,останали в наследство от Г. В. К.-починал на 06.05.1983г.,възстановени на неговите наследници с решение №12 от 01.07.1999г. на ОСЗ М.,между съсобствениците и права в съсобствеността,както следва:П. С. М.-6/72 ид.ч.,П. С. М.-6/72 ид.ч.,Б. С. П.-6/72 ид.ч.,Р. С. К.-6/72 ид.ч.,Ц. Б. М.-24/27 ид.ч.,С. В. В.-6/72 ид.ч.,М. Д. Н.-1/72 ид.ч.,С. Д. М.-1/72 ид.ч.,С. Д. Й.-1/72 ид.ч.,Л. Б. И.-3/72 ид.ч. и Б. Ц. И.-Т.-12/72 ид.ч.Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от П. М.,П. М.,Б. П.,Р. К. и Ц. М. против Л. Ц. И.,за допускане до делба на съсобствени земеделски земи,описаните в тази част на решението,находящи се в землището на [населено място],останали в наследство от Г. В. К.-поч.06.05.1983г.,възстановени на наследниците му с решение №12/01.07.1999г. и решение №12Г от 19.11.1998г. на ОСЗ [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск за делба.
Ответниците по касационната жалба П. М. С.,П. С. М.,Б. С. П.,Р. С. К. и Ц. Б. М.,чрез пълномощника си адвокат В. Д. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество считат жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№1460/06.04.2015г.,подадена от Б. Ц. И.-Т.,чрез пълномощника й адвокат М. Х.,срещу горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е допусната делба на процесните земеделски имоти,в която част,според касатора решението е неправилно и се иска неговата отмяна в тази му част.
По жалбата на С. В. В. и Л. Б. И.:
С решаващите си мотиви по отношение възражението на ответниците,че са придобили по давност процесните земеделски имоти,въззивният съд е констатирал,че не всички ответници за се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност-на такава изобщо не са се позовали ответниците М. Д.,С. Д. и С. Д. и след като съгласно член 120 ЗЗД давността не се прилага служебно,тези ответници не са доказали да са придобили имотите за себе си на основание член79,ал.1 ЗС.За твърденията на ответниците С. В. В.,Л. Б. И. и Б. Ц. И.-Т.,че от момента на възстановяването на процесните земи през 1998 и 1999г. до предявяване на иска за делба имотите са владяни само от ответниците,без ищците да се интересуват от тях,като се позовали на отдаване на имотите за ползване с договорно основание и с арендни договори,съдът е приел, че сключването на облигационни договор,каквито са и арендните,е действие на управление на имотите и не е основание да се приеме явно и несъмнено владение,още повече,че в самите договори изрично е отбелязано за тези имоти,идентифицирани като възстановени по цитираната преписка по възстановяването им като наследствени имоти.В резултат на анализа на доказателствата по делото в тази връзка,съдът е стигнал до извода,че възражението на тези ответници за придобиване на процесните имоти по давност е неоснователно и същите са съсобствени и е допуснал делба между страните,като иска е отхвърлен само по отношение на ответницата Л. Ц. И.,която е направила отказ от наследство и няма права върху тези имоти.Във връзка с оспорването от страна на ответниците,че ищците нямат качество на наследници на общия наследодател Г. В. К.,с твърдения,че Г. В. К. и П. М. К./преживяла съпруга и наследодателка на ищците/, тъй като последните не са имали валиден брак,като са оспорили акта за женитба,съдът е обсъдил доказателствата по делото,отчел е обстоятелството,че последния е официален документ и при анализа на съдържанието на акт,съобразявайки го с действащата уредба на брачните отношения към датата на бракосъчетанието- 02.201.1935г.,е стигнал до извода,че свидетелството за бракосъчетание е издадено от посоченото духовно лице,живущо в [населено място],а актът за женитба е съставен от кмета и длъжностно лице по гражданското състояние на С. община в изпъленине на изискванията на чл.119 и чл.152 ЗЛ/отм/,поради което това възражение на ответниците е приел за неоснователно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Решението противоречи на константна практика на ВКС и всички съдилища в страната относно правилното приложение и тълкуване на законите,свързани със защита на правата законните интереси на гражаданите в процесния случай приложението на чл.79,ал.1,77 и 68 от Закона за собствеността,каквато е част от решението и т.3 от чл.280,ал.1 от значение за точното прилагане на закона в останалата част от решението.”
След което се излага какво е прието в мотивите на въззивното решение,което според касаторите е довело до неправилни изводи на съда,неправилно приложение на закона и отново се правят доводи,свързани с твърденията на касатори за упражнявана от тях фактическа власт спрямо процесните имоти.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение и изложението на касаторите по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в последното липсва формулиран правен въпрос,при което ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Освен цитираните законови разпоредби,в изложението се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решние,без са се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Б. Ц. И. –Т.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по правни въпроси,а именно/цитирам/:
„ І.Материалноправен въпрос,който е решен от ОС-Монтана в обжалваното решение и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
При оспорване от страна на ответниците на представения по делото Акт за женитба от 02.01.1935г. съставен при действието на Екзархийския устав/ДВ бр.23/30.01.1895г. отм/,че същият е съставен,без да е сключен граждански брак и при представено от тях писмено доказателство,че в регистрите за венчавка на съответната енория не е регистриран такъв брак,следва ли да се приеме,че актът за женитба удостоверява сключен граждански брак.”
и „ІІ.Материалноправен въпрос,който е решен от ОС-Монтана в обжалвното решение в противоречие с практиката на съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Ако процесните земеделски имоти са отдавани с договори под аренда само от ответниците,които са направили възражение за придобивна давност върху тях,а ищците не са оспорили това отдаване,не са упражнявали фактическа власт върху тези имоти и не са оспорвали владението на ответниците,следва ли са се приеме,че имотите са придобити с осъществено давностно владение по реда на чл.79,ал.1 от ЗС от ответниците.”
Така формулираните от касатора въпроси,наред със съдържащите се в тях твърдения на последния,които са поддържани в производството по делото във връзка с това оспорване,всъщност са въпроси по същество на спора,които се решават от съда,с оглед на събраните доказателства по делото и направените в тази връзка изводи.Посочването на такива въпроси всъщност обуславя хипотезата на липса на правен въпрос по смисъла на Т. 1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В следващите точки трето и четвърто римско,касаторът формулира правни въпроси,свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да направи своите фактически и правни изводи по делото,като ги обсъди в тяхната цялост и съвкупност,както и възраженията и доводите на страните,които според последния са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС,която е постановена по реда на член 290 ГПК и е задължителна съдебна практика.
Касационният съд намира,че не е налице твърдяното противоречие от касатора,видно от изложеното с решаващите мотиви,при постановяване на въззивното решение съдът е обсъдил всички относими към направеното оспорване доказателства,като ги е преценил в тяхната цялост и поотделно и е отговорил на всяко възражение и доводи на страните.
С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2014г. на Окръжен съд,гр. М.,постановено по в.гр.д.№325/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: