О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 22.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3901/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7050/26.07.2017г.,подадена от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите,чрез пълномощника му юрисконсулт Х. Р.,против решение №236/14.06.2017г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№151/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №220/04.11.2016г. по гр.д.№899/2014г. по описа на Районен съд,гр.Самоков- за признаване за установено по предявените от Л. Б. Н.,П. Б. Н.,Р. А. А.-Б.,Д. Г. П.,Е. Д. Д. и Т. Д. Г.,искове с правно основание член 124 ал.1 ГПК, срещу Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните и [фирма],гр.С.,че ищците са собственици на недвижим имот-празно дворно място с площ от 1300 кв.м,находящо се във вилна зона на [населено място],местн.”Г.”,пл.№13 по кадастралната основа на вилната зона,идентичен с част от имот №743087 в договор за замяна на недвижим имот №374/2007г.,от общо 36.642 дка,в частта с граници по приложената по делото скица-проект №05235/14.03.2007г.,т.1,2,3,4,5,6,7,8,9 и 10 по приложената от вещото лице скица.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
В подадения с вх.№7518/15.08.2017г.отговор на жалбата/лист 10 от делото/,наречен „възражение от П. И.-адвокат на ищците по гр.д.№899/14 на Районен съд Самоков-въззивно делото 151/17г. на Софийски окръжен съд”,се излагат доводи, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като се иска присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
Постъпила е и касационна жалба вх.№7159/31.07.2017г.,подадена от [фирма],София,чрез пълномощника му юрисконсулт П. Р.-С.,против горепосоченото въззивно решение
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
По жалбата на Държавата,представлявана от Министъра на земеделието,храните и горите:
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че съгласно представеното удостоверение за наследници се установява,че ищците са наследници на Я. Н. Г.-поч.1978г.,който приживе-на 27.08.1967г.,придобил по реда на ЗРПВПНИ,придобил правото на собственост,обективирано с нотариален акт №114/1967г. на Самоковския народен съдия/лист 8 от делото/ ,празно дворно място с площ от 1300 кв.м,находящо се във вилната зона на [населено място],С. о.,м.”Г.”,отбелязано с пл.№13 по кадастралната основа на вилната зона при описани в акта граници.Съдът е посочил,че с договор за замяна на недвижим имот №374 от 23.07.2007г.,Национално управление по горите,гр.С. прехвърлило на „ЕЛ ЕМ И.”,ЕООД,С.,правото на собственост върху гори с площ от 10001,173 кв. –държавен горски фонд,предоставен му за управление- МЗГ-НУГ-чл.7,ал.4 и чл.20,ал.1 от ЗГ,съгласно Акт за частна държавна собственост №3527/26.06.2007г./лист 166 от делото-РС Самоков/ ,между които и имот с пл.№743087 с площ от 36,642 дка,находящ се в землището на [населено място],мест.”Б.”,като според данните по депозираната съдебно техническата експертиза се установява,че имотът,описан в нотариален акт №114/1967г. е идентичен с част от този ПИ 743087 по КВС на землището на [населено място],както и че този имот към 1967г. не е попадал в Държавен горски фонд,а във вилната зона на [населено място] и фактически съществува на място като свободен терен.Във връзка с представения от първия ответник Държавата-представлявана от Министъра на земеделието и храните,АДС № №3527/26.06.2007г.,съдът е отбелязъл,че с актовете за държавна собственост само се констатира правото на собственост,като този акт може да бъде оспорван,което в настоящия случай е било направено от ищците,че титулярът на акта не е собственик,тъй като последните твърдят,че имат противопоставими права върху процесния имот.Съдът е анализирал съдържанието на акта,свързано с посоченото основание за актуване на имота като държавен- Закона за горите/отм/,според разпоредбите на този закон държавни са горите,които не принадлежат на частни лица,като съобразно данните по съдебно-техническата експертиза процесният имот към момента на придобиването му 1967г. не е попадал в ДГФ,а е включен във вилната зона на [населено място].По отношение възражението на втория ответник- [фирма] за придобиване на имота по давност,съдът е приел същото за неоснователно като недоказано,тъй като не са ангажирани никакви доказателства за това.Съдът е стигнал до извода,че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот,в качеството им на наследници на общия им наследодател Я. Н. Г.,който го придобил по силата на правна сделка-продажба,осъществена по посочения ,съгласно обективираното в нотариалния акт №114/1967г. ,ред.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.1,т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се е произвесъл по правен въпрос/цитирам/:
„При оспорване на официален удостоверителен документ,доказващ вещни права с титуляр държавата,съставен от оправомощени длъжностни лица по ред и във форма,определена от закона/акт за държавна собственост/в производство пред граждански съд във връзка с установяване право на собственост върху недвижим имот,следва ли в производството да бъде привлечен и органът,издал оспорения акт за държавна собственост за установяване на обективната истина и изясняване на делото в пълнота?”
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,формулираният в изложението на касатора правен въпрос е напълно неотносим,тъй като такъв въпрос не е разрешаван със същото,респективно не е обусловил правните изводи на съда по делото.
С оглед изложеното,касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска,тъй като липсват твърдяните от касатора предпоставки по член 280,ал.1т.3 ГПК за това.
По жалбата на [фирма]:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че следва/цитирам/:
„да допуснете касационно обжалване на решението по горепосоченото дело по въпроса за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства,поради противоречие на въззвното решение със съдебна практика.”,като се излагат доводи,че съдът не е обсъдил възражението му да изтекла в негова полза придобивна давност,в качеството му на добросъвествен владелец,като изискуемият от закона пет годишен срок е изтекъл.В изложението не се цитира и не се прилага със същото задължителна практика.
Касационният съд намира,че с оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е обсъдил това възражение на ответното дружество,настоящ касатор, и е постановил решението си в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС,като е приел ,че същото е напълно недоказано.тъй като липсват каквито и да било доказателства,каквито и не са били ангажирани от ответника,за упражнявана от последния фактическа власт върху процесния имот,и то при твърдение на ищците,че именно те упражняват фактическата власт върху имота.При това без значение е обсъждане на доводи за вида на владението и срока,в който е упражнявано,след като същото е останало недоказано.
Ето защо, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски,защото съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №5937740 от 28.07.2017г./лист 12 от делото/,същият е с неясно и непълно съдържание: в т.1-като страни е посочено-н-ци на Я. Г. ,положеният срещу клиент един подпис е неясен,върху самия договор са изписани поправки,поради което същия не може да послужи като разписка за извършено плащане,съответно не е доказано,че поисканите разноски,съгласно приложения списък,са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/14.06.2017г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№151/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: