Определение №285 от 23.6.2014 по гр. дело №2646/2646 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 285

София, 23.06.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2646/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1061/31.01.2014г.,подадена от Ц. П. К.,чрез пълномощника й адвокат М. К.,против решение №2136/21.11.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,1 с-в,постановено по гр.д.№2739/2013г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 23.12.2011г. на СГС,ГО,І-3 с-в по гр.д.№618/2006г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:осъжда Ц. П. К. от [населено място],на основание чл.74,ал.1 ЗС да заплати на [фирма],гр.П.,сумата от 15 000 лева,представляваща част от направените разноски за изграждане до степен завършеност на апартамент №9,намиращ се в [населено място], [улица],ет.2,със застроена площ от 105,4кв.м и гараж №4,намиращ се на същия адрес,сутерена,със застроена площ от 17,01кв.м,заедно съд законната лихва от датата на завеждане на ИМ-24.02.2006г. до окончателното изплащане на сумата,като са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,поради допуснати нарушения на процесуалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.Х.,чрез пълномощника си адвокат Г. Д.,в писмения си отговор на жалбата,счита че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и воли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че пред СГС е бил предявен иск с правно основание член 72 ЗС от ищцовото дружество срещу ответницата Ц. К. за заплащане на сумата от 15000лева,представляваща част от цялото вземане от 71816лева,за извършени подобрения в процесните недвижими имоти-апартамент и гараж,като по време на спора,с влязло в сила решение по член 108 от ЗС е уважен срещу [фирма] иск за ревандикация на апартамент №9 и гараж №4,предявен от Ц. П. К.,която закупила имота с нот.акт №66 от 26.03.2002г. от Л. Р. А..Съдът е отбелязъл,че праводателят на Ц. К.-настоящ ответник, придобил процесния имот от своя страна по силата на нот.акт №8 от 11.03.2002г. от М. К. Ц.,последният- по силата на сключена сделка между него и [фирма], сключена на 10.09.1997г., придобил правото на строеж на процесните: апартамент №9 и гараж №4,която е осъществена преди вписване на исковата молба по чл.87,ал.3 от ЗЗД,за разваляне на договора,с който това право първоначално е било учредено от собствениците на земята на [фирма].Съдът е посочил,че след като има влязло в законна сила решение по член 108 от ЗС,с което Ц. К. е била призната за собственик на процесните имоти,то ищцовото дружество няма качество на добросъвестен владелец,както е поддържал в исковата си молба,а на обикновен подобрител на чужд имот-чл.74,ал.1 ЗС-за извършени в процесния имот довършителни работи- в периода от 11.04.2005г. до въвеждане на сградата в експлоатация-18.04.2005г.С оглед събраните по делото доказателства,като е взел предвид и данните по изслушаната съдебно-техническа експертиза,съдът е стигнал до извода,че по делото е безспорно установено,че ищцовото дружество е изградило процесните обекти –апартамент №9 и гараж №4 от степен завършеност в груб строеж/в какъвто вид го е закупила ответницата К.,съгласно отразеното в нот.акт №66/2002г./, до степен завършеност-въведени в експлоатация.Съобразно данните по заключението на основната и допълнителна експертиза,съдът е приел,че стойността на процесните обекти се е увеличила в резултат на извършените от ищеца монтажно-довършителни работи с обща сума в размер на 107 321лева.Като е взел предвид,че ищцовото дружество има качеството на недобросъвестен владелец и като такъв може да претендира само по-малката сума измежду сумата на направените разходи и сумата ,с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения,т.е. общо сумата от 36202 лева,поради което е стигнал до извода за основателността на предявения частичен иск за 15000 лева.
В изложението си на основанията си за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява/цитирам/:
„От значение за правилното решаване на спора са следните правни въпроси,които са решени в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд и едновременно с това в детайлите им съществува противоречива практика-основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение посочени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,както следва:
1.Допустимо ли е съдебния акт на въззивния съд да бъде постановен въз основа на общи доказателства-документи,отчитащи етапи в строителството,без да бъдат допуснати преки доказателства за относими по делото факти и пряко свързания с него въпрос-извършването на претендираните разноски,индивидуализирани по вид и количество.
2.Относно тежестта на доказване и начина на осъществяването му в процеса с оглед изложените в исковата молба твърдения и формулираното искане за присъждане на претендираните подобрения.Следва ли претендираните подобрения да бъдат подробно индивидуализирани по вид,количество и единична цена,а е посочена обща сума или е достатъчно установяването на периода,в който да извършени.Въпросът е свързан с разпоредбата на чл.127 ГПК/отм/.
3.Относно точната правна квалификация на претендираното право,с оглед заявените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане.
4.Относно защитата на ответника при конкретно формулиран петитум и нова квалификация на иска от съда.
5.Въпрос свързан с прилагането на чл.188 от ГПК/отм/”
Като следва подробно изложение от касатора,какво се твърди в исковата молба,излага се фактическа обстановка по делото,твърдения на касатора,че липсват доказателства за извършените довършителни работи,възражения срещу изслушаната съдебно-техническа експертиза и неизпълнение на задължителните указания,дадени с отменителното решение на ВКС.В подкрепа на това касатора цитира и прилага съдебна практика на ВКС,част от постановените решения са по реда на ГПК/отм/,част по реда на член.290 ГПК/задължителна практика/ и по едно решение на Бургаски апелативен съд и едно решение на Районен съд-Пловдив,като за последните няма данни дали са влязли в сила.
Преди всичко, в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда-съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като касационният съд не е длъжен да го извежда от изложението му,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложението на касатора,в същото се сочат пет въпроса и се цитира съдебна практика,като не се уточнява,кои от тях за разрешени според касатора в хипотезата на член 280,ал.1,т.1ГПК и кои в хипотезата на член 280,ал.1т.2 ГПК,както за кои от посочените и приложени решения,включващи задължителна и незадължителна практика на ВКС,посочените като правни въпроси за разрешени в противоречие с тази практика или по кои идентични въпроси се е произнесъл ВКС в решенията си, постановени по реда на ГПК-отменен.
Наред с това, първият посочен от касатора въпрос е свързан с преценка,която следва да се направи от съда по същество,с оглед събрани по делото доказателства и обосновава касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.
Вторият посочен от касатора въпрос се отнася по-скоро до въпроса до редовността на исковата молба,който въпрос обаче е решен с произнасянето на ВКС при разглеждането на делото и постановяването на отменителното решение.За прецизност следва да се отбележи,че въззивният съд е изпълнил дадените от касационния съд задължителни указания с това свое решение,както и изискванията на закона,свързани с изложеното в трети и четвърти въпрос,с които изисквания съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма],гр.Х.,следва да се присъдят, на основание член 78,ал.3 ГПК ,разноски за настоящата инстанция в размер на 1850 лева,адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.04.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2136/21.11.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,І с-в,постановено по гр.д.№2739/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ц. П. К. от [населено място] да заплати на [фирма],гр.Х. сумата от 1850 лева/хиляда осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top