О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 05.012.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4489/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3466/29.06.2015г.,подадена от [община],с.Х.,чрез пълномощника й адвокат Б. Г.,против решение №116/20.05.2015г. на Шуменски окръжен съд,постановено по гр.д.№182/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №726/26.09.2013г. по гр.д.№802/2013г. по описа на Шуменски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от [община] срещу И. И. М. от [населено място],Шуменска област и [фирма],В.,иск за солидарно заплащане на основание член 21,ал.1,т.1 и 3 от ЗДФИ,на сумата от 100000 лева,част от вземане от 195919,15 лева,представляващо противоправно причинена вреда и неоснователно получена сума от неизвършен транспорт до 5 км на 28899 куб.м земна маса от обект:корекция на дере [населено място]- І-ви,ІІ-ри и ІІІ-ти етап,за която е съставен акт за начет №11040020/28.06.2011г. на финансов инспектор при АДФИ,като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. М. И.,чрез пълномощника си адвокат Г. Г. Г.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли то да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че действително,съгласно отразеното в акта за начет,констатациите са съставени въз основа на експертен анализ,изготвен от вещо лице,като изводите му в частта относно настоящия спор,в която е отразено,че транспорт на земните маси до 5 км. не бил извършен,се обосноват от самия експерт,че липсва законосъобразно отреждане на площадки за приемане на тези земни маси,съобразно изискванията на член 21 ЗОЗЗ,т.е. изводите на последния не почиват на констатации въз основа на негови специални знания,а на правни изводи,каквато задача не му е поставена.Съдът е стигнал до извода,че соченото доказателство не е надлежно такова за обосноваване констатациите в акт за начет за неизвършен транспорт.За да приеме,че транспорта на земни маси е бил извършен,съдът се е позовал на данни по заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,съгласно което преносът на земни маси от процесния обект счетоводно бил отчитан от ответното дружество със изискуемите от ЗС документи ,чрез собствен и чрез нает транспорт,поради което дори последният да е извършен при несъответствие с определени законови изисквания,то изпълнителят има право на възнаграждение.В тази връзка съдът е посочил,че акта за начет в релевантна за настоящия спор част е съставен въз основа на констатации за неизвършен,но актуван и платен транспорт,а не за извършен такъв,но при нарушен чл.21 ЗОЗЗ.С оглед изискването за ангажирането на пълна имуществена отговорност по реда на производството за финансов начет,на соченото основание- чл.21,ал.1,т.1 ЗДФИ,съдът е отбелязъл,че следва да бъде установено противоправно причиняване на вреда,която е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице,като в случая следва да е причинена умишлено,а в процесния акт липсват констатации за умишлено причиняване на вреда/констатациите не са за липси/.След анализа и преценката на събраните по делото доказателства,свързани и със специфичния контрол при приемане на извършените строително-монтажни работи,съдът е стигнал до извода,че констатациите в акта за начет,касаещи настоящия спор,не се установяват,поради което солидарна имуществена отговорност на ответниците не следва да бъде реализирана по този ред.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускането му съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„В своето решение Ш. е приел,че е извършен транспорт на земни маси при нарушение на изискванията на ЗОЗЗ,като същевременно е счел,че описаната дейност макар и незаконосъобразна,следва да бъде заплатена на изпълнителя.Въпросът,който намираме за съществен в случая,бихме формулирали по следния начин:допустимо ли е в гражданскоправен спор да се присъжда възнаграждение за дейности,които са извършени в противоречие със закона/незаконно/ и допустимо ли е мотивите на съдебния акт да почиват на факти и обстоятелства,за които решаващият състав е приел,че са възникнали и са се развили незаконосъобразно.
По отношение на конкретния казус,съдът е приел,че обстоятелството дали дейността/транспорт на земни маси/ е законосъобразна или не е ирелевантно,като съществено според решаващия състав е дали тя е реално извършена или не.Намираме,че този извод противоречи на основен принцип в гражданското право,а именно:принципът за законност,прокламиран в разпоредбата на чл.5 от ГПК,според който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите,а когато те са непълни,неясни или противоречиви-според общия им разум.Ето защо,считаме,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото да бъде даден принципен отговор на така поставения въпрос.”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.ВКС не е задължен да извежда правният въпрос от изложението на касатора по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържащото се в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,както и от съдържанието на изложението на касатора/цитирано изцяло по-горе/,формулираният в неговата първа част въпрос е неотносим към решаващите мотиви.Посочването на неотносим правен въпрос по своята същност представлява липсва на формулиран такъв,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във втората част от изложението си,касаторът излага касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,по смисъла на член 281т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Нещо повече,касаторът отправя искане до касационният съд да даде отговор на въпрос, във връзка с приложението на член 5 ГПК,сочейки наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,която според горепосоченото тълкувателно решение е налице когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите да непълни,неясни или противоречиви,за да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателствата и обществените условия промени.
Касационният съд намира,че не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като цитираната законова разпоредба е ясна и безпротиворечива,както и съдебната практика не се нуждае от промяна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116/20.05.2015г. на Шуменски окръжен съд,постановено по гр.д.№182/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: