О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 19.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6909/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№102926/0309.2014г.,подадена от С. В. Б.,чрез пълномощника му адвокат И. Б. К.,против решение №16378/14.08.2014г. на Софийски градски съд,го,ІІ”г” въззивен състав,постановено по в.гр.д.№13778/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение № ІІІ-89-148/08.07.2013г. по описа на Софийски районен съд,ІІІго,89 състав за признаване за установено по отношение на С. В. Б.,че ищцата С. В. Б. притежава 7286/27500 идеални части от правото на собственост върху апартамент №21,находящ се в [населено място],ж.к.”Света Т.”,блок 302,вх.А,етаж 8,описан в решението,заедно с избено помещение №1 с площ 4,08 кв.м,заедно с 1,91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,вследствие на нейния изключителен принос за придобиването му,на основание чл.21,ал.4 във вр. с ал. 3 СК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,процесуалните правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
В изложението,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„Моля на основание член 280,ал.1т.1 ГПК да допуснете касационно обжалване на Решение от 14.08.2014г. по гр.д.№13778/2013г.,по описа на СГС,ІІ „Г”въззивен състав.Цитираното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Процесният имот е придобит по време на брака между страните,сключен на 24.08.1986г. и прекратен с бракоразводно решение за развод по взаимно съгласие от 02.07.2011г.Договорът за покупко-продажба е сключен на името на мъжа.Цената по договора е изплатена напълно и в брой.Нито в договора за покупко-продажба,нито в последващо съглашение между страните е уговорено неравенство в дяловете по отношение правото на собственост върху имота.Въпреки това съдът е приел,че съпругът няма принос в придобиването на 7 268/25700 ид.части от имота,тъй като част от продажната цена,а именно сумата от 7268 била платена чрез лични средства на съпругата,поради което същата била носител на правото на правото на собственост на 7268/25700ид.части от имота.
Така постановеното решение е в противоречие със задължителна съдебна практика,постановена по реда на чл.290 ГПК,обективирана в Решение №243 от 25.05.2011г. по гр.д.№1300/2010г.,ГК,ІV ГО на ВКС.”след което подробно се посочва какво е прието с цитираното решение на ВКС.
В заключение касаторът твърди/цитирам/:
„Решаващият съд не се е съобразил с така постановената задължителна съдебна практика и е постановил неправилен съдебен акт поради нарушение на материалния закон.Считам,че в случая е налице касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.”
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното почти изцяло изложение,депозирано от касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,по смисъла но горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.В същото изцяло се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,/както и самият касатор посочва като основание в края на изложението си/,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото правилността на въззивното решение ще се преценява след допускане на касационно обжалване на последното,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16378/14.08.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ „Г” въззивен състав,постановено по гр.д.№13778/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: