О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 06.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4869/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4344/19.06.2015г.,подадена от Община [населено място] против решение №160/19.05.2015г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№535/2014г.по описа на съда,с което се отменя решение №333/23.06.2014г. на Кюстендилски районен съд по гр.д.№168/2014г. по описа на съда и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [община],че недвижимият имот,представляващ УПИ І”За партиен дом” с площ от 1460 кв.м,находящ се в кв.58 по плана на [населено място], [община],утвърден със заповед №319/05.02.1987г. при описани в решението граници,е собственост на Държавата,представлявана от Областен управител на Област К.,пълномощник на Министъра на регионалното развитие и осъжда [община] да отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот на Държавата,представлявана от Областен управител на Област К.,пълномощник на Министъра на регионалното развитие.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Държавата,чрез Областен управител на Област К.,в писмения отговор,депозиран по делото,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният имот е актуван с акт за частна общинска собственост №420/17.04.2014г.,като по действащия регулационен план на [населено място],утвърден със Заповед №319 от 05.02.1987г.,отреждането на този имот е като урегулиран имот парцел І „За партиен дом”-съгласно данни по скица №70/11.02г.2014г. на [община]/лист 20 от делото/,което мероприятие не е осъществено,като понастоящем имотът представлява зелена площ.Съдът е посочил,че по делото липсват данни по отношение на процесния имот да е провеждано отчуждително производство,преди това,както и такива че имотът е имал друг собственик,включително и при действието на най-стария план на населеното място,одобрен със Заповед №2630/30.03.1960г.,като за периода до 1991г. не е се установява имотът да е имал друг собственик и на основание чл.6 ЗС/ в редакцията му от 1951г./,той става държавна собственост по силата на закона.С оглед основния спор между страните ,дали по силата на последващите законови промени,а имено съгласно предвиденото в параграф 7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА,имотът е преминал в патримониума на ответната община,съдът е приел,че процесният имот не е станал общинска собственост,защото за да е приложима горепосочената разпоредба от закона,от съществено значение според съдебната практика е: какво е предназначението на имота по съответния план,което да кореспондира с визираните различни основания в т.1-7 от тази разпоредба.Съдът е отчел обстоятелството,че в настоящия случай, безспорно е установено по делото,че последното отреждане по плана за процесния имот е „За партиен дом”,респективно това е отреждането му към влизане в сила на посочената законова норма-параграф 7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА,също така не се установява имота да е отреден за зелени площи,поради което при липса на такова надлежно отреждане за имота по плана на населеното място към този момент е неприложима горепосочената разпоредба от закона и държавният имот не е преминал в собственост на ответната община.Съдът е приел,че без правно значение е какво е фактическото предназначение на имота,т.е. как се ползва,както и реализацията на отреждането по регулационния или подробен устройствен план.По възражението на ответната община за изтекла придобивна давност в нейна полза от 23.11.1990г.,съдът е приел същото за неоснователно,тъй като към този момент е в сила нормата на чл.86 ЗС,отричаща възможността за се придобие държавна или общинска собственост по този способ,както и след отмяната на тази норма,спирането на давността с последващите законодателни промени.Съдът е стигнал до извода,че процесния имот е държавна собственост на основание чл.6 ЗС/в първоначалната му редакция от 1951г./ и не е трансформиран в общинска собственост по параграф 7,ал.,т.4 от ПЗР на ЗМСМА.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основания по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„1.Считам,че е налице основание за допускане на касация на атакуваното решение:по чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като е налице материалноправен въпрос:”За да стане общинска собственост по силата на & 7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА,към момента на влизане в сила на цитираната законова норма/ДВ бр.77/1991г. в сила от 17.0.1991г./,един УПИ,задължителна предпоставка ли е имотът да е отреден „за зелена площ” по действащия регулационен план,или вещнопрехвълрителното действие настъпва и в случаите,когато имотът има фактическо предназначение „зелена площ-градина”,който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.”
Касаторът се позовава на Решение №230/31.01.2015г. по гр.д.№2252/2013г. по описа на ВКС,Іго,което обаче е неотносимо към разрешения с обжалваното въззивно решение правен спор.Това така,защото е налице друга различна фактическа хипотеза,като с това решение се приема,че предвижданията на план от 1989г./в случая/,които затвърждават обществения характер на имота чрез отреждането му за алеи и озеленяване има второстепенно значение и не влияе пряко на процеса на преминаване на собствеността от държавна в общинска,тъй като спорния имот не е бил част от уставния фонд на дружеството-ищец по горното дело.
Касационният съд намира,че разрешеният от съда правен въпрос не е в противоречие,а в съответствие със задължителната практика на ВКС-Решение по гр.д.№1052/2011г. по описа на ВКС,ІІ го,Решение по гр.д.№68/2010г. по описа на ВКС,ІІго,постановени по реда на член 290 ГПК,според възприетото в които по реда на параграф 7,ал.1 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите,които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди,ако обаче към този момент е налице отреждане по действащ ЗРП,преценката за приложението на горната разпоредба следва да се извърши с оглед на това отреждане,а ако такова липсва,следва да се има предвид фактическото ползване на имота.
В точка втора от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„2.Моля алтернативно да се извърши касационна проверка и на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК във връзка с обстоятелството,че в атакуваното въззивно решение 160 от 19.05.2015г. Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото”като се възпроизвежда правният въпрос по точка първа от изложението.Както вече бе посочено във връзка с формулирания правен въпрос,по него има задължителна съдебна практика на ВКС,която е безпротиворечива и не се нуждае от промяна,както и че разпоредбата на &7,ал.1 от ПЗР на ЗМСМА ,е точна и ясна и не е налице нужда от тълкуването й.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160/19.05.2015г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№535/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: