О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 29.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3864/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4245/23.06.2016г.,подадена от [фирма],гр.В.,чрез пълномощника му адвокат Г. С. С.,против решение №75/09.05.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№130/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1927/23.11.2015г. постановено по гр.д.№1905/2015г. по описа на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска на [фирма],В.,с правно основание член 73,ал.1 ЗС за осъждане на ответника [фирма],В. да заплати сумата от 50 000лева,като частичен иск от общия размер на претенцията от 532 820,92лева,представляваща добивите,които [фирма],в качеството му на недобросъвестен владелец е могло да получи от обект с идентификатор 10135.1501.973.1 по КК на [населено място],п. Ц. с площ от 109,50м при описани в решението граници на имота,за периода 28.05.2013г. до 14.11.2014г.,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],В.,чрез пълномощника си адвокат Д. Ц. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалба за неоснователна,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът [фирма] е собственик на процесната постройка/търговски обект/,без да има права върху земята,съгласно договор за продажба от 14.02.2007г.,обективиран в нот.акт №66/2007г.,като заявената от ищцовото дружество претенция с правно основание член 73,ал.1 ЗС е основана на твърдението,че ответникът [фирма],е осъществявал владение върху имота през процесния период,имал е качеството на недобросъвествен владелец и е могъл да реализира доходи,чрез използването му като обект за обществено хранене-сладкарница,които добиви е определил в размер на обичайните месечни приходи от търговска дейност в обекта,осъществявана в предхождащия владението на ответника период.Съдът е отбелязъл,че ответникът [фирма],който е правоприемник на [фирма],се легитимира като собственик на УПИ І,за пазар в кв.333,по плана на 9-ти микрорайон на [населено място] с площ 10720 кв.м,съгласно констативен нот.акт №20/2005г.,като е във връзка с отношенията между страните и предхождащи настоящия спор други спорове,а именно за собствеността на постройките/включително и за процесния обект/,приключил с влязло в сила решение по гр.д.№2314/2013г. по описа на Варненски окръжен съд,поради което в процесния период ответникът [фирма] е осъществявал непрекъсната фактическа власт върху търговски обект и е оспорвал собствеността на ищеца,той има качеството на владелец,като владението е недобросъвестно,продължило до отнемането му и предаването на ищеца с протокол на съдебния изпълнител от 14.11.2014г.Съдът е приел,че по делото не е установено от ищеца,който носи доказателствената тежест от неустановяване на този факт,ответникът да е реализирал граждански плодове от имота,чрез упражняване на търговската дейност в него във вида на упражняваната от ищеца до момента на отнемане на владението му.Съдът е посочил,че съгласно член 73 ЗС правоотношенията между собственика и недобросъвестният владелец,след прекратяване на владението се уреждат като последният дължи на собственика добивите ,които е получил и които е могъл да получи,както и обезщетение за ползите,от който го е лишил,като се приспаднат направените за това разноски,поради което ответникът [фирма],като недобросъвествен владелец,би дължал на собственика добивите от имота/гражданските плодове/,но такива в настоящия случай той не е получил,още повече е това е приложимо и за хипотезата за добивите,които той е могъл да получи.Съдът изрично е отбелязъл,че ищецът неколкократно е уточнил,че не търси обезщетение за лишаване от ползите в размера на пазарния наем,каквото е поискал и му е било присъдено по друго дело,а претендира добивите от имота,съизмерими с приходите от търговска дейност в обекта.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че настоящата касационна жалба е допустима поради наличие на съществен материалноправен въпрос по който се е произнасял въззивният съд,от съществено значение за точното прилагане на закона:
Дали приходите от търговска дейност могат да бъда определени като граждански плодове,добити от вещта,която търговска дейност е развивана,или би могла да е развивана от недобросъвестния владелец от или чрез владяната вещ /имот/,чието предназначение е единствено и само за търговска дейност.
Посоченият материалноправен въпрос считаме за съществен,по същия липсва практика на ВКС,било задължителна или не.”
Съгласно приетото с т.1 на тълкувателно решение №92009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно в изложението си по член 284,ал.3 ГПК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,както и цитираното почти изцяло изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора,формулираният като правен въпрос е неотносим към приетото с тези мотиви.Това е така,защото искът е отхвърлен,тъй като по делото не е установено ответното дружество да е реализирало граждански плодове от имота,чрез упражняване на търговска дейност в него във вида на упражняваната от ищеца до момента на отнемане на владението му,т.е за процесния перод не е установено последното да е извършвало такава търговска дейност.
Ето защо,така посоченият от касатора материалноправен въпрос,като неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,последният не е обусловил правните изводи на съда по делото.Съгласно приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,липсата на формулиран правен въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационна жалба [фирма],В.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 2030 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения с отговора договор за правна защита и съдействие от 21.07.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75/09.05.2016г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№130/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.В. да заплати на [фирма],гр.В. сумата от 2030 лева/две хиляди и тридесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: