3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
С., .03.10..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 487/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касациона жалба,подадена от [фирма],С. против решение от 30.12.2010г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,Втори”д” състав,постановено по гр.д.№2942/2006г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 06.04.2006г. постановено по гр.д.№5106/2005г. по описа на СРС,ГК,30 състав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [фирма],С.,че [фирма] С. е собственик на 688/1825 идеални части от УПИ ІІІ,кв.8 а,местн.”Драгалевска спирка” при описани граници и са отменени на основание член 483 ал.2 от ГПК/отм/ нотариални актове №05,томІ,рег.№862,дело №04 от 14.08.2000г. на нотариус С. М. и нотариален акт №281,том ІІ,рег.№20685,дело 229 от 7.11.2001г. на нотариус Р. Р.,в частите с които [фирма] е признато за собственик на 572/1825 идеални части от гореописания недвижим имот.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че налице основанията на член 280 ал.1 т.2 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като/цитирам/:
„Въпросите,по които се е произнесъл въззивния съд считам за значими,с оглед прилагането на закона и обуславящи наличието на касационни основания за обжалване са:
1.Процесуално допустим ли е и налице ли е правен интерес за предявяване на установителен иск по реда на член 97 ал.1 от ГПК/отм/ когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск?
2.Пределите на влезлите в сила решения ограничени ли са от диспозитива на същото и разпростират ли се върху субект/и,чужди на производството и не е страна в него.
3.Допустимо ли е предявяване на установителен иск от съсобственик за установяване на квотите от съсобствения му имот,без участието на всички съсобственици в процеса и може ли да се приеме,че е налице института,респ. ищеца има ли процесуална субституция по отношение на неучастващите/непривлечени в производството съсобственици да установява от тяхно име квоти в съсобствеността.
4.Допустима ли е реституция по отношение на имот на приватизирано предприятие,на което е предоставен съответния имот,и възстановения собственик не е доказал по отношение на това предприятие,че е е заявил вещното си право,пред органа по член 3 ЗППДОбП в двумесечния срок предвиден н параграф 6 от ПЗР ЗППДОбП,а имота е внесе в капитала на приватизираното дружество и възстановяния собственик губи ли собствеността си в полза на купувача.
5.Ако имота обект на приватизационната сделка е в съсобственост на държавата и частно дружество от квотите на кого се удовлетворяват възстановените собственици към правоприемника по приватизационната сделка.”,след което по горепосочените въпроси в касаторът,по всеки от тях, излага оплаквания за неправилни изводи,неизследвани въпроси от страна на съда,необсъждане на доказателства по делото,като в подкрепа на последните сочи и прилага съдебна практика-цитираните решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] С.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че със заповед на Министъра на транспорта №Р..10/28.07.1997г. от капитала на ищцовото дружество [фирма] е извадено правото на собственост върху части от сгради,идеални части от обекти на инфраструктурата и от дворното място на процесния имот,което е предоставено на [фирма] и в резултат на това разделяне на имуществото между двете дружества, [фирма] остава собственик на 54,594 % идеални части от терена,а [фирма] на 45,306 идеални части.При анализ на доказателствата по делото,договор за продажба от 20.12.1999г. и анекс №1 към същия,като и последващо вливане без ликвидация на [фирма] в ответното дружество,съдът е стигнал до извода,че последното/ [фирма]/ е универсален правоприемник на [фирма] и притежава идеални части процесния имот,получени при учредяването му с част от имуществото на [фирма],настоящия ищец,в размер на 45,306 идеални части от терена.След обсъждане на данните по съдебно-техническата експертиза на вещо лице В. Т. относно регулационното положение на процесния имот,настъпилите промени в същото при изменение на предназначението му и площта,в резултат на настъпила реституция,като се отрежда процесния имот с посочената заповед за офиси,магазини,заведения за хранене и трафопост и съдържа площ от 1825кв.м,съдът е посочил,че по действащата регулация имотът все още е единен и неподелен,поради което страните притежават не реални ,а идеални части съобразно член 31 ал.2 от З./отм/-в редакцията му действаща към момента на издаване на горепосочената заповед на министъра от 1997г.Въпреки тези промени,ответното дружество се снабдило с посочените нотариални актове за собственост за притежавани идеални части от процесното дворно място,несъответстващи на полученото и на настъпилите след това изменения и по този начин е оспорило квотата на ищцовото дружество,поради което е съдът е стигнал до извода,че е налице правен интерес от предявения установителен иск и същия е основателен за посочените в решението квоти на съсобственост.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му.
Видно от изложението на касатора,формулираните правни въпроси в същото,са неотносими към решаващите изводи на съда.Аргументацията,която касаторът и посочил по всеки един от тях ,всъщност представлява навеждане на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и на основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.Посочената практика на ВКС,всъщност е в подкрепа на заявените,както вече бе посочено по-горе,касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,в случая формулиране в изложението на касатора на такива, които са неотносими към тези,обусловили решаващата воля на съда,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2010г. на Софийски градски съд,В. отделение,Втори „Д” състав,постановено по гр.д.№2942/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: