О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 10.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3504/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6369/21.07.2017г.,подадена от Л. Д. Н. и В. С. Н.,чрез пълномощника им адвокат Ю. С.,против решение №120/06.06.2017г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№92/2017г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №582/30.11.2016г. по гр.д.№781/2016г. по описа на Районен съд-Дупница,в частта,в която съдът се е произнесъл по предявен от В. К. К.,Р. И. К.,К. Й. К. и З. С. К.,срещу Л. Д. Н. и В. С. Н.,положителен установителен иск с правна кавлификация член 124,ал.1 ГПК,основан на решение на ликвидационен съвет при ТКЗС,с.Крайнинци за получаване на дял в натура,обективирано в протокол №79/18.05.1994г.,както и е отменено горепосоченото решение на Районен съд-Дупница,в частта,с която съдът е отхвърлил предявения от В. К. К.,Р. И. К.,К. Й. К. и З. С. К.,срещу Л. Д. Н. и В. С. Н.,положителен установителен иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците се съсобственици на описания в решението недвижим имот и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Л. Д. Н. и В. С. Н.,по предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,че по силата на давностно владение В. К. К. и Р. И. К. притежават 5/10 идеални части от правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност,а К. Й. К. и З. С. К. притежават общо 3/10 идеални части от правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху недвижим имот-сграда с идентификатор №39339.507.5.1 със застроена площ от 372 кв.м,брой етажи 1,предназначение селскостопанска сграда,находяща се в поземлен имот с идентификатор 39339.507.5 по КК и КР,одобрени със заповед №300-5-57/30.07.20004г. на началника на СГГК-гр.К.,с адрес:местност стопански двор,площ 1882 кв.м,находящ се в [населено място], [община],и отменя отчасти-за 8/10 идеални части,на основание член 537,ал.2,изр.посл.ГПК,нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №143,т.ІІ,дело №306/2010г. по описа на нотариус Ст.С.,с рег.№293,съответно №164,том12,дело №1901/2010г. по описа на Службата по вписванията,с който Л. Д. Н. е бил признат за собственик по силата на давностно владение на горния имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. К.,Р. К.,З. С. К.,Д. К. К. и К. К. К.,чрез пълномощника си адвокат С. Б.,в депозирания по селото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците са заявили,че са придобили имота като правоимащи член кооператори,по реда предвиден в ЗСПЗЗ,срещу дяловете,които са имали от имуществото на прекратеното ТКЗС [населено място]-28100 дяла за В. К. и 16 543 дяла за К. К.,като имотът,представляващ площадка за 32 МПС,инвентарен номер 22,им е възложен с Протокол от 18.05.1994г.,когато установили фактическа власт върху същия и откогато в тяхна полза тече придобивна давност,продължила повече от 10 години до настоящия момент,а ответниците Н. твърдят,че са придобили правото на собственост,позовавайки се на две основания:по силата на покупко-продажба,по време на брака между страните,чрез търг,проведен на 17.05.1994г. от Ликвидационен съвет на ТКЗС, [населено място],а евентуално-по силата на изтекла придобивна давност основана на давностно владение- за времето от 1994г. до настоящия момент,за който имот Л. Н. се снабдил с констативен нотариален акт №164/2010г.Съдът е посочил,че по първото твърдяно от ищците придобивно основание-а именно чрез решение на ЛС на ТКЗС за получаване на дял в натура, процедурата по реда на член 48 и сл. от ППЗСПЗЗ не е била завършена,като междувременно последните са уточнили,че искът им е за установяване правото на собственост върху процесния имот,чрез упражняване на давностно вледение,основаващо се на установяване на фактическа власт при предаването на имота на 18.05.1994г.,докато ответникът Л. Н. е бил обявен за спечелил търг,проведен с протокол от 17.05.1994г.,което обаче не удостоверява собствеността,тъй като според предвиденото в Наредбата за търговете/отм/, прехвърлянето на собствеността следва са се извърши чрез сключване на договор при условията на член 18 ЗС,какъвто не бил сключен.След анализ на доказателствата по делото-писмени и гласни,и тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че е страните са установили след 1994г., ползване върху процесия имот,като имотът е бил разпределен на място на:пет клетки за В. К.,три клетки за К. К. и две клетки за Л. Н.,като тази част ползвана от ответника Н. е отделена от останалите с напречна оградна мрежа,при което при съобразяване и прилагане на института на правната конверсия и предвид доказаните по делото факти,съдът е приел че В. К. и К. К. са придобили по давност правото на собственост върху идеални части от процесния имот-съответно-5/10 и 3/10 идеални части,тъй като са ги владяли с намерение за своене в продължение на повече от 15 години,т.е. всяка от страните е установила владение върху части от имота.
В изложението си на основанията по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят/цитирам/:
„І.С обжалваното въззивно решение КОС се е произнесъл по материалноправен въпрос.
Материалноправния въпрос,по който се е произнесъл КОС е:Следва ли да се приеме,че са изпълнени предпоставките за придобиване по давност на идеални части от чужди имот при спазване разпоредбите на член 79 ЗС и член 68,ал.1 ЗС,без нито да е твърдяно,нито установено намерението за своене на същия от ищците и без да е доказан размера на признатите от съда квоти?”
който,според касаторите е разрешен в противоречие с Тълкувателно Решение №4/20102г. на ОСГТК на ВКС.
Преди всичко,според приетото с т.1 на Тъкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Така поставения от касаторите правен въпрос,в първата си част е въпрос по същество,който се решава във всеки конкретен спор,с оглед на събраните по делото доказателства и приетото за установено по делото,а във втората си част,формулираният въпрос съдържа твърдения на касаторите,които са ирелевантни на приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.При това положение, поставеният от касаторите правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,както и цитираната задължителна практика на ВКС.
Във втората част от изложението се поставя въпрос за задължението на въззивната инстанция да изготви собствени мотиви,което произтича от характеристиката на дейността й като решаваща,разрешен според касаторите в противоречие с Тълкувателно решение №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното с мотивите на обжалваното въззивно решение,касационият съд намира,че последният е изложил и собствени такива,посочени по-горе,още повече,че се е произнесъл с постановеното решение,предмет на касационната жалба,по съществото на спора,поради което съдът се е произнесъл не в противоречие,а напротив в съответствие с тази задължителна практика на ВКС.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
На ответниците по касационната жалба В. К.,Р. К.,З. К.,Д. К. и К. К.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1 130 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложение договор за правна защита и съдействие от 19.08.1917г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120/06.06.2017г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№92/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. Д. Н. и В. С. Н. да заплатят на В. К. К.,Р. И. К.,З. С. К.,Д. К. К. и К. К. К.,сумата от 1 130 лева/хиляда сто и тридесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: