О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 27.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 424/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. С. от [населено място] против решение от 19.12.2011г. на Софийски градски съд,АО,ІІІ”В”отд.,постановено по гр.д.№8463/2011г. по описа на същия съд,в частта му с която е оставено в сила решението,постановено по гр.д.№8224/2004г. по описа на Софийски районен съд,58 състав относно изнасяне на публична продан на делбения имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано от касатора,чрез пълномощника му адвокат В. А. К.,се заявява,че/цитирам/:
„Моля на основание чл.288 ГПК да постановите Определение,с което да допуснете касационно обжалване на решение от 19.12.2011г. по гр.д.№8463/2011г. постановено от Софийски градски съд,гражданско отделение ІІІ-В въззивен състав,с което този съд се е произнесъл както по процесуалноправен,така и по материалноправни въпроси,като всеки един от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
М. въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл се свежда до приложението на член 69,ал.2ЗН-по който съществува съдебна практика в смисъл,че принципът на делбата е всеки съделител да получи дял в натура.
Законът допуска,когато не може да се извърши друго реално разделяне на сградата,по съдебен ред да се създаде етажна собственост,като бъдат обособени самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства за съделителите,по-големи от обикновените.Съгласно приетото в т.5 от ППВС №7 от 1973г.,както и в практиката на съда предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сградата са значителни по смисъла на чл.39,ал.2 ЗС и на чл.203 ЗУТ,когато стойността им надвишава 10% от стойността на целия допуснат до делба имот.
Становището на СГС,ГО,ІІІ-В въззивен състав,застъпено в мотивите по гр.д.№8463/2011г. е ,че:”В настоящия случай не се установи,че при преустройство и разделяне имотът може да се раздели на повече от три самостоятелни дяла”.С така лансираното становище въззивният съд е изразил позиция по материалноправен въпрос, без да събере достатъчно доказателства и да изследва задълбочено възможностите за подялба на имота.
Допуснатото нарушение на процесуалния закон-чл.186 ГПК/отм/ е довело и до неправилно приложение на материалния закон-чл.69,ал.2ЗН,чл.39,ал.2 ЗН.”
Ответниците по касационната жалба К. П. П.,Ц. Б. П. и Ю. П. П.,чрез пълномощника им адвокат Т. Н. М.,считат че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като касаторът в изложението си не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на делото,а доводите му по същество представляват касационни основания за необоснованост и неправилност по член 281,т.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от цитираното изцяло изложение на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а съдържанието на същото всъщност представлява излагане на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,които са различни от основанията предвидени в член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото контрола за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба,в производството по член 290 ГПК.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил изводите на съда,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба К. П. П.,Ц. Б. П. и Ю. П. П.,следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1100 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения с отговора договор за правна защита и съдействие от 26.09.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2011г. на Софийски градски съд,АО,ІІІ”В” състав,постановено по гр.д.№8463/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. С. С. от [населено място] да заплати на К. П. П.,Ц. Б. П. и Ю. П. П. сумата 1 100 лева/хиляда и сто лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: