О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 17.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №140/2012 година
Производството е по член 274 ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Е. Б. Н. от [населено място] против определение №412/03.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение,ХІV състав,постановено по в.гр.д.№330/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №17568/13.10.2011г.,постановено по гр.д.№13607/2011г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІгр.с.за връщане на исковата молба на Е. Б. Н. и прекратяване на производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно определение съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като/цитирам/:
„ С него въззивната инстанция не е дала отговор на три повдигнати от мен съществени процесуално-правни въпроса,разрешаването на които считам,че е от значение за развитието на правото,а по тях липсва съдебна практика.Въпросите са следните:
ПЪРВИ ВЪПРОС:Разполага ли с правен интерес наследник на осиновено лице да предяви иск за прогласяване на нищожността на съдебен акт,с който е било отменено осиновяването на наследодателя му?Кои са активно и пасивно легитимирани лица по този иск и обоснован ли е правният интерес от предявяването му от лице,което твърди,че нищожният съдебен акт накърнява наследствените му права?
ВТОРИ ВЪПРОС:При отказ на съда да разгледа възражение за нищожност на съдебен акт за отмяна на осиновяването,при разглеждане на спор за собственост на наследствен имот,с мотиви,че спорът за нищожността на съдебния акт следва да се реши по исков ред,допустимо и законосъобразно ли е да не бъде приеман за разглеждане предявения впоследствие иск за нищожност на съдебния акт за отмяна на осиновяването?
ТРЕТИ ВЪПРОС:Включват ли се в приложното поле на нормата на член 298 ал.2 от ГПК съдебните актове за отмяна на осиновяване,какво е тяхното действие спрямо наследниците на осиновения,то обуславя ли правният им интерес да предявят иск за прогласяване на нищожността на съдебния акт,с който е било отменено осиновяването на техния наследодател?”като се навеждат доводи,че по тези въпроси липсва съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба К. Д. Д.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Е. Н. е предявила отрицателен установителен иск по член 124 ал.1 от ГПК срещу ответника К. Д. и [община],като се иска от съда да прогласи за нищожно определение №9 от 26.03.1962г. по ч.гр.д.№2 по описа за 1962г. на П. народен съд,тъй като е постановено от некомпетентен съд и е неразбираемо,правният интерес за предявяването на който иск ищцата обуславя с обстоятелството,че евентуално с установяване нищожността на съдебния акт ще се констатира наличието на наследствено правоприемство между осиновителя на майката на ищцата и последната.Съдът е посочил,че искът за прогласяване нищожността на отменено осиновяване има строго личен характер,поради което нормативните разпоредби,визиращи уредбата на въпросите на осиновяването ,предвидени в законодателната уредба,действаща,както към момента на отменяване на осиновяването на майката на ищцата,така и впоследствие,включително и понастоящем,а именно предвидената такава при действието на ЗЛС/отм/,СК от 1968г./отм/,СК от 1985г./отм/ и при сега действащия Семеен кодекс,налага извода,че законодателят ограничава кръга на лицата,които могат да поискат прогласяване на нищожността на съдебни актове във връзка с осиновяването.Съдът изрично е отбелязъл,че единствено такава възможност е предоставена за наследниците на осиновения,осиновителя и родителите на осиновения да продължат предявения иск-какъвто не е настоящия случай.
Съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.Формулираният като първи въпрос от касатора е всъщност въпрос по същество,чиито отговор е даден от въззивния съд в съответствие с посочената в мотивите му нормативна уредба.По отношение на поставения от касатора като втори и трети въпрос в неговото изложение,същите са неотносими към повдигнатия пред съда спор,тъй като се отнасят по същество до други правоотношения,свързани както сам касатора заявява с последици от евентуалното им разрешаване по друг ред ,предвиден от закона.
Във връзка с така поставените процесуалноправни въпроси от касатора в изложението му,за които той твърди че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение,се сочи наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Същата предвижда,че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като те формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване,съгласно т.4 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Аргументи в тази връзка липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №412/03.02.2012г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,ХІV състав,постановено по в.гр.д.№330/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Б. Н. от [населено място] да заплати на К. Д. Д. от [населено място] сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: