О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4720/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1404/05.04.2013г.,подадена от П. Д. К. от [населено място] против решение от 06.02.2013г. на Окръжен съд Монтана,постановено по в.гр.д.№318/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №263 на Ломския районен съд,постановено на 01.08.2012г- по гр.д.№930/2011г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявения от М. Н. К. и П. Д. К. срещу Н. П. Т. и К. С. Ш.,иск за установяване на нищожността на влязло в законна сила съдебно решение-Решението от 01.06.2001г. по гр.д.№1247/2000г. на Районен съд Лом,като оставящо в сила нищожно решение №311Л/25.05.1994г. на Поземлена комисия Л..
В изложението си на основанията за допустимост на касационното обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Моля да приемете,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.3 от ГПК,очертаващи един съществен процесуално правен проблем,свързан с нищожността на съдебните решения,който би имал значение за развитие на правото.
С обжалваното решение,въззивния съд намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение по гр.д.№930/2011г.,като възприема,като възприема,че не са налице обективираните в решение №668 на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№1790/2009г.,че нищожно може да бъде само съдебно решение,когато е постановено от незаконен състав на съда,когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано,когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.
След като процесуалния закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно,моля да приемете становището на проф .Ж. С.,че нищожно е решение и когато по съдържание противоречи на основите на правния ред,така че е правно непоносимо.Такава непоносимост е установена чрез постановеното решение по гр.д.№1247/2000г. на Л.,с което един с оглед неговата законосъобразност,която следва служебно да се следи от съда,нищожен административен акт на поземлената комисия-гр.Л./Решение №311/Л/25.05.1994г.,се приема,че е влязъл в сила и е налице сила на пресъдено нещо.”
Ответницата по касационната жалба К. С. Ш. от [населено място],счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода по конретното дело и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното почти изцяло съдържание на изложението на касатора, в същото липсва посочен такъв правен въпрос,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това.Наред с това,хипотезата на член 280,ал.1т.3 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,с оглед т.4 на горепосоченото тълкувателно решение,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускането на касационното обжалване,като аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.Още повече,че е налице задължителна практика на ВКС,която е цитирана и въприета от въззивния съд с постановеното решение,предмет на касационната жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2013г. нае Окръжен съд Монтана,постановено по в.гр.д.№318/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: