О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 12.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4004/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3988/06.06.2016г.,подадена от [фирма],гр.С.,чрез пълномощниците му адвокат В. Д. и адвокат Р. Г., против решение №222/27.04.2016г. на Софийски окръжен съд,го,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№70/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №287/16.11.2015г. по гр.д.№458/2015г. по описа на Районен съд [населено място]-за допускане съдебна делба между [фирма],гр.С. и [фирма],С. на недвижим имот,находящ се в к.к.”Б.”,одобрена със заповед №РД-18-3/27.01.2005г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра,целият с площ от 8 440 кв.м при описани в решението съседи на имота,без построените в имота сгради-двуетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор 65231.920.433.,със застроена площ от 202 кв.м и едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 65231.920.433.2 със застроена площ 50 кв.м,при дялове на съделителите както следва:-за [фирма],С. -2580/8441 идеални части,- за [фирма],С.-5861/8441 идеални части.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат С. О.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението и моли същото да не се допуска,като претендира разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните,че са съсобственици на имота, предмет на делбата,като ответникът [фирма],по силата на покупко-продажба,обективирана с нот.акт №117/1994г., е придобил правото на собственост върху недвижим имот с разделно прикрепеното към сградата обзавеждане,а именно сграда,състояща се от гараж и мазета с плрощ 192 кв.м,първи етаж/партер/ с площ 256 кв.м,втори етаж с площ 234 кв.м,трети етаж/тавански/ с площ 214 кв.м,която вила е построена в кв.17 по плана на курорта „Б.”Софийски област,като с нот.акт №140/2001г. е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот с площ от 4000 кв.м,общо застроено и незастроено,находящо се в отдел 113,подотдел 4 по плана на ДЛ”Б.” при описани съседи,представляващо прилежаща площ съгласно чл.7,ал.9 от ЗВСГЗГФ,който имот попада понастоящем в поземлен имот с идентификатор 65231.920-433 по КК на [населено място] и впоследствие с договор за продажба на общински недвижим имот,сключен на 19.01.2009г. и вписан на 03.02.2009г. в Службата по вписванията на РС Самоков, [община] е продала на ответника 4 441/8 441 идеални части от поземления имот в к.к.”Б.” с идентификатор 65231.920.433 но одобрената КК на [населено място],с площ от 8 441 кв.м.Съдът е посочил,че с договор за продажба,обективиран с нот.акт №28/2009т. ответникът е прехвърлил на ищеца [фирма] 2580/8441 идеални части от правото на собственост върху гореописания терен-поземлен имот с идентификатор 65231.920.433,без изградените в имота сгради и съоръжения/описани в нот.акт №117/1994г./,като между страните липсва спор за наличието на съсобственост между тях на поддържаните придобивни основания и съотношението на имуществените права между съсобствениците.Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на делбата,предвид съдържанието на Заповед № РД 9Р-18/11.09.2012г. на Министъра на културата за предоставяне статут на групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория”местно значение” на обект-историческа зона”Стария Б.”,в която се предвижда,че не се допуска делба на съществуващите имот,съдът е намерил за неоснователна,като е препратил на основание член 282 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.В мотивите на последното са изложени доводи,че съгласно предвиденото в разпоредбата на член 34,ал.1 ЗС допустимостта на делбата като предпоствака за основателността на иска за делба,може да бъде ограничена единствено от разпоредба на закон или от предназначението на вещта,но не и от административен акт,каквато е горепосочената заповед на министъра на културата,която заповед се основава на посочените разпоредби в същата от Закона за културното наследство,чийто разпоредби обаче не установяват недопустимост на делба на обекти със статут на културни ценности,а единствените ограничения-установеният в чл.84 ЗКН режим на съгласуване- се отнася до втората фаза на делбеното производство относно реалната поделяемост на недвижимия имот,но такова изискване за съгласуване не е относимо към настоящото производство,а именно по допускане на делбата.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„В случая е налице основанието по член 280,ал.3,т.3-от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Произнасянето по долуописаният въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е от съществено значение по настоящото дело.
Считам,че така зададеният въпрос точно отговаря на изискванията на решение по тълкувателно дело №1/2009г.-Правният въпрос да е от значение за изхода на конкретното дело,включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Допустим ли е искът за съдебна делба на имот,за който има издадена заповед на Министъра на културата,с която на делбения имот е предоставен статут на Групова архитектурно-строителна недвижима културна ценност /ГНКЦ/ с категория „местно значение” и съгласно Закона за културното наследство”не се допуска делба на съществуващи имоти-кулутурна ценност”?
Трябва ли преди произнасяне по допустимостта да се поиска експертно мнение на Института за паметниците на културата,както изисква ЗКНИ?”
Видно изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение и цитираното изцяло изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на която се позовава касаторът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Съгласно приетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и общите условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Така формулираният като правен въпрос от касатора,е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,обусловили изводите на съда относно допустимостта на поисканата делба,а изискванията за осъществяване на административна процедура,предвидена в Закона за културното наследство относно тези обекти с посочения специален статут,се отнася до втората фаза на делбата,а именно фазата на извършването й.
Наред с това,разпоредбата на член 34,ал.1 ЗС е ясна и непротиворечива и не се нуждае от тълкуване,както и не е налице необходимост от промяна формираната по същата задължителна съдебна практика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма],С.,следва да се присъдят поисканите и направени за настоящата касационна инстнация разноски по делото,съгласно представения списък за разноските по член 80 ГПК,с приложени доказателства, в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222/27.04.2016г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение ,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№70/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.С. да заплати [фирма],С. сумата от 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: