О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5064/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№3066/07.06.2013г.,подадена от [фирма] [населено място] против определение №318/30.05.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№247/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №152/19.03.2013г. на Силистренски окръжен съд постановено по гр.д.№120/2012г. по описа на съда за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно,поради съществени нарушения на процесуалните правила ,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и частна касационна жалба вх.№1100/11.06.2013г.,подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,Териториална Дирекция [населено място] срещу горепосоченото въззивно определение,като се иска неговата отмяна поради това,че същото е неправилно.
В депозираните отговори по двете касационно жалби,ответниците Д. В. К. и [фирма] [населено място],считат че частната жалба е недопустима,алтернативно молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение,тъй като не са налице основанията предвидени в член 280,ал.1 ГПК.
По жалбата на [фирма] [населено място]:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Неоснователно е твърдението на ответниците по касационната жалба,че въззивното определение не подлежи на касационен контрол.Съгласно приетото с Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,т.9,б.”в” от същото:определението на въззивния съд,с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по неповедомственост/чл.15,ал.2 ГПК/ или неподсъдност/член 121 ГПК/подлежи на касационно обжалване на основание член 274,ал.3,т.1 ГПК.В тази част постановките на т.5 от ТР №1/2001г. от 17.07.2011г. по гр.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК/в сила от 1.03.2008г./
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по мотивирано искане на КУИППД с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм/ срещу Д. В. К. и [фирма] [населено място] е образувано в Търговищски окръжен съд гр.д.№168/2010г. по описа на съда,след което са последвали самоотводи на съдиите от Търговищки окръжен съд,впоследствие с определение на Варненски апелативен съд/ч.гр.д.№311/2010г./,делото е изпратено за разглеждане от Шуменски окръжен съд,пред който в отговорите на исковата молба/мотивирано искане/ по гр.д.№378/2010г. по описа на Шуменски окръжен съд,ответниците Д. К. и [фирма],правят възражение за местна подсъдност и молят делото да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд,седалището на втория ответник.Поради последвал отвод на всички съдии от Шуменски окръжен съд,с определение по ч.гр.д №515/2010г. Варненският апелативен съд е постановил за компетентен да го разгледа Окръжен съд [населено място],където делото е било изпратено и е образувано гр.д.№120/2012г. по описа на съща съд.Въззивният съд е посочил,че според параграф 2 от ЗОПДИППД/отменен/,при условията на който закон е образувано производството,за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите на ГПК.Съдът,след като е отчел обстоятелството,че предмет на иска са недвижими имоти,находящи се в съдебния район на Търговищки окръжен съд,където е била подадена молбата,но всички съдии са се отвели,във връзка с направеното възражение за местна подсъдност на ответниците по делото по член 119,ал.3 от ГПК,като своевременно направено,е стигнал до извода,че правилно първоинстанционния съд го е уважил,изпращайки делото за разглеждане от Софийски градски съд.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„1.Въззивният съд с обжалваното определение се е произнесъл по въпроса”Кой е местнокомпетентия съд в случай на направен самоотвод на съдиите от първоначално избрания от ищеца съд” в противоречие с влялото в сила определение от 12.10.2012г. на Варненски апелативен съд по ч.гр.д.№515/2010г.,с който по реда на член 23,ал.3 от ГПК е определен местнокомпететния съд по настоящото дело”
Такъв въпрос не е разрешаван с обжалваното въззивно определение,с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, във връзка направено възражение по реда на член 119,ал.3 ГПК от ответнииците,с подадения писмен отговор.Освен това цитираното определение на Варненски апелативен съд е постановено в производството по подадената искова молба/мотивирано искане/ срещу ответниците,и не може да обоснове хипотезата на член 280,ал.1,т.2 от ГПК,на която се позовава касаторът.
В пункт втори от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:
„2.Процесуалноправният въпрос:”Има ли определения по реда на член 23 ал.3 ГПК съд правомощието за пререшава въпрос за местната подсъдност?”,за които твърди,че е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС,а именно:
Определение №193/23.05.2007г. по ч.гр.д. №928/2007г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на ГПК-отменен,което обаче е неотносимо към решаващите изводи на съда,не е по същия правен въпрос,както и е постановено по различен казус от настоящия./чл.14,ал.2 ГПК/отм/,чл.93,ал.1 ГПК/отм/,
Определение №638/12.08.2012г. по ч.тд.№384/2012г./ІІ то/,което също е неотносимо към правните изводи, направени с обжалваното въззивно определение,тъй като се отнася до разпоредби на процесуалния закон,регламентиращи стабилизирането на подсъдността-член 120 ГПК-относно настъпили след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,обуславящи местната подсъдност,не са основание за пререшаване на делото,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
-Определение №119/6.03.2009г. по ч.т.д.№113/2009г.,ВКС,Іто-постановено по реда на ГПК/отм/,също е неотносима практика,тъй като е по приложението на член 14 ал.2 ГПК/отм/,отнасящ се до хипотезата на отстраняване на съдии,което прави разглеждането на делото невъзможно в дадения съд,при което горестоящия съд постановява изпращането му в друг равен съд,какъвто въпрос не е разрешаван с обжалваното въззивно определение.
В пункт трети се поставя въпроса/цитирам/:
„Може ли подсъдността да бъде променяна по всяко положение на делото или веднъж определена по реда на чл.23 ал.3 ГПК същата се стабилизира”,като се твърди,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с посочената съдебна практиката на ВКС,постановена,както по реда на ГПК/отм/,така и по действащия ГПК,която също е неотносима,защото визира друга процесуална разпоредба на закона,свързана с настъпили промени след подаване на исковата молба,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай,както вече бе посочено по-горе.
На последно място се твърди,че е налице празнота в процесуалния закон относно въпроса за едновременно наличие на самоотвели се съдилища,определение по член 23,ал.3 ГПК и възражение по член 119,ал.3 ГПК,поради което се позовава на наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Така поставения въпрос не кореспондира на постановеното,както с решаващите мотиви по обжалваното въззивно определение,така и по постановените актове, във връзка с направените самоотводи на съдии,които са били предмет на друго, различно от настоящото производство,и приключилите с тях определения са влязли в сила.
С оглед гореизложеното ,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По частната касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.3 от ГПК,като въззивният съд се е произнесъл по въпроса/цитирам/:
„Може ли чрез отвод на съдиите да бъде преодоляна специалната местна подсъдност поради местонахождение на недвижимия имот?”,без да се излагат аргументи в тази насока,а само се цитира горепосочената разпоредба на ГПК.Освен,че по такъв въпрос няма произнасяне в обжалваното въззивно определение,така поставения въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.
Ето защо,не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и същото не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №318/30.05.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№247/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: