О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 20.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №7663/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№121954/31.10.2013г.,подадена от А. К. П.,чрез пълномощника му адвокат В. И. М.,против определение №19162/18.10.2013г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б въззивен състав,постановено по ч.гр.д.№13391/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба от 14.08.2013г. от А. К. П. срещу определението от 29.07.2013г.,постановено в производството по ч.гр.д.№49988/2012г. по описа на СРС,67 състав,с което са обезсилени заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по член 417 ГПК от 23.11.2012г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор счита,че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК,а именно/цитирам/:
„При наличие на арбитражно споразумение в документ по член 417 ГПК/ в случая договор с нотариална заверка на подписите/ допустимо ли установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК да бъде разгледан от съответния уговорен от страните арбитражен съд и съответно може ли да се счита,че с предявяването на такъв иск пред съответния арбитражен съд в едномесечен срок не е изпълнено указанието на съда по член 415,ал.1 от ГПК?”
По така поставения въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е налице задължителна съдебна практика на ВКС-Определение №585/21.07.2011г. по ч.т.№457/2011г. по описа на ВКС,Іто,която е взета предвид и на която въззивният съд се е позовал с решаващите си мотиви.
Посоченото определение е постановено по реда на член 274,ал.3 ГПК и е част от задължителната практика на ВКС,с оглед възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.Според тази задължителна съдебна практика на ВКС, предявяването на иска по член 422 е процесуално действие,съставляващо част от проведеното заповедното производство,като заповедта за незабавно изпълнение запазва действието си,допуснатото незабавно изпълнение не се спира,а продължава да се осъществява,освен ако не е спряно по член 420 ГПК.Ето защо,след като материалноправните и процесуалноправните последици от предявяване на иска по член 422 ГПК настъпват от подаване на заявлението,то и той следва да бъде разгледан единствено от компетентния надлежен съд,но не и от арбитражен съд.Този извод се извежда и от обстоятелството,че субсидиарното прилагане на ГПК по неуредени в ЗМТМА въпроси е изключено-арг.чл.24 ЗМТМА.Приложимия съдопроизводствен ред-ГПК но започналото заповедно производство не е предвидил такъв ред за приключването му.
В изложението,касаторът излага доводи,че въпреки съществуващата задължителна практика на ВКС,която дава отговор на разрешения с обжалваното въззивно определение правен въпрос и с която въззивният съд се е съобразил,последният намира че тази практика води до неточно прилагане на закона и не е съобразен с актуалните обществени условия,като се позовава на засилване на ролята на арбитражните съдилища.Всъщност с тези си доводи,касаторът изразява своето несъгласие с възприетата от ВКС задължителна практика по този въпрос.
К. съд намира,че посочените от касатора аргументи не могат да обосноват наличието на хипотезата, предвидена в член 280 ал.1 т.3 от ГПК ,която приема,че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо основание за допускане на касационно обжалване-т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №19162/18.10.2013г. на Софийски градски съд,ІІ-Б въззивен състав,постановено по ч.гр.д.№13391/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: