О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
С., 28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №698/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2782/03.05.2011г.,подадена от ОБЩИНА [населено място] против решение №124/23.03.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№186/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №352/3.11.2010г. по гр.д.№531/2008г. по описа на Пещерски районен съд,с което е отхвърлен предявения от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните ,иск против Община [населено място] за приемане за установено по отношение на [община],че земи и гори с площ 3011,892 дка са държавна собственост и принадлежат към Д. и осъждане на ответната Община да предаде владението на тези земи и гори на държавата и делото е се връща на първоинстаницонния съд за произнасяне по предявения иск.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като се твърди,че/цитирам/:
„Считам,че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е:
1.решен в противоречие с практиката на ВКС и
2.е от значение за точното прилагане на закона,като и за развитието на правото.
Практиката на ВКС сочи в редица решения,че решението се изразява чрез диспозитива си,но неразделна част са и мотивите,въз основа на които то е постановено.Въпросът е дали изложеното в мотивите на решението относно това дали преюдициалното отношение съществува или не в същите тези мотиви се е произнесъл по тоя спор,относно конкретен обект,ако е пропуснато да се повтори в резолютивната част на решението може ли да се счита,че решението пак следва да се счита като присъдено нещо по този спор,а така също дали диспозитивът в процесния случай съдържа точно конкретно и ясно какво е решено по делото.”,поради което касаторът счита,че въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление №1/13.07.1953г. по гр.д.№1/1953г. на Пленума на ВС за формата и съдържанието на решението и присъдата и Тълкувателно решение №87/02.09.1954г. по гр.д.№5081954г. на ОСГК,като”правилното разрешаване на процесния случай е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че първоинстаницонният съд се е произнесъл по иск за 3011,892 дка земи и гори,които не е индивидуализирал по никакъв начин и с постановения диспозитив не е отговорил на искането както е направено,а от решението като единство от мотиви и диспозитив не може да се направи извод за кои точно имоти,съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска.Съдът е приел,че чрез препращане по отношение на предмета на ревандикация,към описанието по цитираните решения на О.,то за тези имоти съдът е дължал произнасяне и в диспозитива е следвало да отговори на това искане и след като не го е сторил е постановил недопустимо решение.Освен това,съдът е стигнал до извода,че първоинстанционният съд, освен че се е произнесъл по непредявен иск,както по отношение предмета на спора-конкретен недвижим имоти,така и по отношение на страните,поради което е обезсилил постановеното решени и е върнал делото за произнасяне по предявения иск.
Преди всичко, в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда.Видно от цитираното почти изцяло изложение на касатора,в същото липсва формулиран ясно и точно правен въпрос от значение за изхода по делото ,обуславящ правните изводи на съда.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124 /23.03.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№186/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: