2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София 28.09. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 472/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. А., Н. Ю. А., Н. Й. К., чрез пълномощника им адв.С. С., срещу въззивно решение от 10.11.2009г. по гр.д. № 1279/2009г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът им по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че съгласно приложените съдебни решения при наличието на документи за собственост искът по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е основателен.
Ответниците по касация ОС”З.”-В. и [община] не изразяват становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№4285/2007г. Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на седем подробно описани земеделски имота и в тази част искът е уважен. В останалата част, с която е отхвърлен искът по отношение на останалите седем ниви, предмет и на касационното обжалване, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че ищците са установили права на собственост върху земеделски имоти на основание замяна по реда на ЗТПС само по отношение на нивите, предмет на протоколи от 20.09.1965г. и от 11.10.1961г. Останалите протоколи -№1/1958г. и от 27.10.1959г., не установяват притежавано от наследодателя на ищците право на собственост върху ниви от №6 до №13 по исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. При това положение приложените съдебни решения, постановени в производства по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не се претендират разноски от ответниците по касация в настоящото производство, поради което и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.11.2009г. по гр.д. № 1279/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: