Определение №268 от 2.7.2013 по гр. дело №3314/3314 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 268

София, 02.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3314/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4562/19.03.2013г.,подадена от М. Г. А. и Д. Д. А.,и двамата от [населено място] против решение №VІ-145 от 07.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1982/2012г. по описа на същия съд,с която след отмяна на Решение №137/03.08.2012г. по гр.д.№634/2011г. по описа на Айтоски районен съд е постановено:Приема за установено по отношение на А. Г. А.,,че М. Г. А. и Д. Д. А. са собственици по силата на наследяване и приращение на по 14,91/347,78 ид. части за всеки от тях от изградената в парцел ІХ-1527 в кв.36 по плана на [населено място],бивш парцел ІХ-472 в бивш кв.48 по плана на същия град,триетажна жилищна сграда,състояща се от партер и три жилищни етажа,като отхвърля иска над уважения размер от по 14,91/347,78 ид.ч. до претендирания от 160/350 ид.части,и е отменен нотариален акт №97/т.ІV,дело №3171/83г,дело №545/2003г. на нотариус рег.№304 в посочената в решението му част.
Предмет на подадената касационна жалба е горепосоченото въззивно решение в неговата отменителна част,в останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в законна сила.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторите завяват,че с решението на въззивният съд се е произнесъл ,както следва/цитирам/:
„Част от исковата ни претенция е отхвърлена.Именно в тази част,в която е отхвърлена исковата ни претенция,сме изразили несъгласие с изводите на окръжния съд.Считаме,че така постановеното от Бургаския окръжен съд решение е незаконосъобразно и са налице касационни основания за неговата отмяна.Съдът е дал отговор на съществен материално правен въпрос,неправилния отговор на който е довел до неправилни правни изводи.”
В следващата част от изложението си касаторите обясняват принципа на селектиране на касационните жалба,съгласно предвиденото в ГПК,като най-общо излагат съдържанието на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,вместо да формулират точно и ясно правния въпрос, по който според тях съдът се е произнесъл и който е обусловил правните му изводи,с оглед предвидените в член 280,ал.1 ГПК хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,/с предишно търговско наименование [фирма]/,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалвана му част и моли същото да не се допуска.
С оглед цитираното по изложението на касаторите,последните вместо да формулират този правен въпрос,излагат единствено касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото въпросът за законосъобразността на въззивното решение ще се прецени,след като то бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба [фирма] София следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство,на основание член 78 ал.8 ГПК,в размер на 200 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VІ-145 от 07.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено в в.гр.д.№1981/2012г. по описа на същия съд,в обжалвана му част.
ОСЪЖДА М. Г. А. и Д. Д. А.,и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 200 лева/двеста лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top