4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.12.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1031/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№15497/28.04.2010г.,подадена от А. А. Н.-П. от с.Н.,област В. против решение №330/16.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2693/2009г. по описа на същия съд,в частта му , с която е потвърдено решение №3135/28.10.2009г. по гр.д.№7109/2008г. по описа на Варненски районен съд,30 състав в неговата част относно- отхвърляне на иска, предявен от А. А. Н.-П. срещу В. А. Н. за делба на описаното в исковата молба дворно място.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№16595/05.05.2010г.,подадена от В. А. Н. против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се отменя решението по гр.д.№7109/2008г. по описа на Варненски районен съд,30 състав,с което се допуска делба на жилищна сграда с площ от 70 кв.м,състояща се от приземен етаж с три стаи,антре,тоалет и баня и първи етаж с четири стаи и антре и стопанска постройка с навес с площ от 20 кв.м,изградено в дворно място от 170 кв.м,находящо се в гр.В. ул.”Елин Пелин”№29,като допуска да се извърши съдебна делба на гореописания имот между съделителите А. А. Н.-П. и В. А. Н. при квоти ? ид.част за А. Н.-П. и ? идеални части за В. Н.,на основание член 34 от ЗС.
По жалбата на А. А. Н.-П.:
В писменото си изложение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”В подкрепа на това касаторът посочва съображения:”1.Въпросът ,по който считаме,че не е налице достатъчно съдебна практика и е важен за точното прилагане на закона е дали,когато правото на изкупуване на държавна земя &27 от ПЗР на ЗИДЗС,е упражнено само от едно от оправомощените лица,и това се установи впоследствие,договорът за покупко-продажба е породил последици и за другия наследник съобразно частта му или идеалната част от имота,която купувачът е нямал право да закупи остава в собственост на Държавата”.В подкрепа на това се посочва фактология по делото,какво е приел за установено въззивния съд по спора и съображенията на касатора,обуславящи несъгласие с тези негови изводи.
Ответникът по касационната жалба В. А. Н.,в своя отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви по отношение на дворното място,за което е поискано от съда да бъде допуснато до делба,последният е приел,че независимо от притежаваните от А. П. вещни права в съсобствеността по отношение на жилищната сграда,тя не е упражнила правата си по параграф 1 от ПЗР на ПМС №235/1996г. във вр. с параграф 27 от ПЗР на ЗИДЗС и договорът за покупко-продажба от 1997г. е породил вещно прехвърлителен ефект само спрямо страните по него,а именно въз основа на същия В. Н. е придобил 3/4 идеални части от дворното място,в което е построена жилищната сграда,за изграждането на която е било отстъпено право на строеж на общия наследодател на страните,а за другата 1/4 идеална част този ефект не е настъпил и Държавата е останала собственик на същата част.
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът се позовава на основанията предвидени в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която изисква правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване практика съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират едно общо правно основание/съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.Доводи в тази връзка липсват в изложението на касатора.Така както е формулиран правния въпрос,същият е свързан с приложението на нормата на параграф 27 от ПЗР на ЗИДЗС,и който въпрос е по съществото на спора,за което съдът се е произнесъл с мотивите с оглед установеното с доказателствата по делото.В случая с изложението си,касаторът прави касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и изложения на основанията за касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което касационният съд намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
По жалбата на В. А. Н.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът заявява:
-”С обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни и материалноправни въпроси.Това обосновава допустимост на касационното обжалване съгласно изискванията на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В обжалваното решение ВОС незаконосъобразно допусна до делба имот без да съобрази представеното като доказателство удостоверение за наследници.Видно от същото,е че в делбата не участва един от законните наследници с право на запазена част.Съда неправилно е приел,че след като М. Н. се е разпоредила със своята ? идеална част от сградата в полза на въззиваемата страна,то същата не следва да участва в делбата.Тук възниква въпроса допустима ли е делба без участието на един от съделителите и нарушени ли са правата му в случай,че не конституиран като главна страна в процеса?Може ли да се допусне делба без участието на един от съделителите и решението има ли сила на пресъдено нещо по отношение на него”
След това в изложението се излагат доводи,че решението е постановено в нарушение на материалния закони в подкрепа се цитират и прилагат решения на тричленни състави на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
В писмения си отговор,ответницата по касационната жалба А. П.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и моли същото да не се допуска в тази му част.
В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че страните не спорят,че М. Н. валидно се е разпоредила със своята идеална част от сградата,като с нот.акт №49/1991г. е сключила договор за покупко-продажба на същата със сина си В. И. Н.,поради което съдът е приел да се допусне делба на жилищната сграда и навеса при квоти 1/4 идеална част за ищцата А. П. и ? идеални части за ответника В. Н..
Видно от съдържанието на изложението на касатора,освен че правните въпроси от значение за изхода на делото са неясни и неточно формулирани,а така както са зададени са по съществото и по-скоро имат характер на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.Касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК/ т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС/
По отношение на цитираните и приложените с изложението съдебни решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,същите биха могли да се имат предвид при наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,на която касаторът не се позовава.Тази хипотеза изисква произнасянето по правния въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос/ т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г.по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №330/16.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2693/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: