3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
С.,24.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №456/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П.,всички от [населено място] против разпореждане №7493/09.08.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№762/2011г. по описа на същия съд,с което връща касационната жалба на К. Х. С.,К. Д. П. ,Х. В. П. и Д. В. П.,действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. С. с вх.№24616/28.07.2011г. срещу решение №821/23.06.2011г. по настоящото дело.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
В. съд е констатирал,че е сезиран установителен иск за собственост ,предявен при действието на ГПК/отм/,като в първоинстанционното производство ищците са посочили с депозираната си молба,че данъчната оценка на имота е в размер на 4 728,60 лева,въпреки че по делото не е представена такава,а цената на иска е 1182,15 лева.Съдът е приел,въз основа на представената с касационната жалба данъчна оценка на процесния имот в размер на 8943,60 лева и на основание член 55 ал.1 б.”б” от ГПК /отм/ следва че цената на иска е в размер на 2235,90 лева,която е под 5000 лева и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.2 от ГПК/изм. Д.В.бр.100 от 21.12.2010г./,като е разпоредил връщането на касационната жалба на основание член 286 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от данните по делото ищците,настоящи касатори, са депозирали искова молба с вх.№15110/26.09.2007г. против П. М. Ж.-Р.,в която са заявили претенция с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и са посочили като цена на иска в исковата молба 1182,15 лева,впоследствие с молба от 19.12.2007г./лист 26 от делото/ по делото,във връзка с отстраняване на нередовности по исковата молба,с оглед дадените от съда указания, твърдят че размера на цената на иска им е ? от 4728,60 лева=1182,15 лева,за което сочат,че представят данъчна оценка на имота,каквато липсва по делото.
С депозираната касационна жалба с вх.№21617/04.07.2011г. касаторите прилагат удостоверение за данъчна оценка №Д./12.07.2011г. на [община],възлизаща на 8943,60 лева,с оглед на която въззивният съд е определил цената на предявения иск в размер на 2235,90 лева.
Съгласно разпоредбата на член 280 ал.2 от ГПК /изм.ДВ бр.100 от 2010г. в сила от 21.10.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.В конкретния случай касационна жалба с вх.№21617 от 04.07.2011г., е подадена след 21.12.2010г.,поради което на основание параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ДВ бр.100 от 21.10.2010г./ приложима е разпоредбата на член 280 ал.2 от ГПК в посочената й редакция.Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка,а в случай,че така не е представена по делото от пазарната им цена.В първоинстанционното производство по делото не е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесия имот,а цената на иска е заявена от ищците,съгласно член 56 ал.1 от ГПК/отм/,едва с касационната жалба,както вече бе посочено по-горе е представено удостоверение за данъчната оценка на имота,която възлиза на 8943,60 лева,а съгласно член 55 ал.1 б.”б” от ГПК/отм/-искът е предявен при действието на отменения ГПК-размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка,т.е. 2235,90 лева и следователно е под предвидения в закона размер от 5000 лева,поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Ето защо,правилно и законосъобразно,въззвният съд с обжалваното разпореждане е постановил връщането на подадената касационна жалба срещу въззивното решение.
Всички доводи,направени в частната жалба,както и посочената практика на ВКС,свързани с критерия „обжалваем интерес”, се отнасят до предвиденото в член 280 ал.2 от ГПК в редакцията му до изменението на същата разпоредба с ДВ бр.100/2010г. в сила от 21.10.2010г./а именно -Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева/,поради което са неотносими и неоснователни.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №7493/09.08.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№762/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: