О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 17.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4033/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8186/07.06.2018г.,подадена от Г. С. Д.,Д. Г. С. и С. Г. С.,чрез пълномощника им адвокат А. С.,против решение № V-18 от 30.04.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№44/2018г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №163/19.10.2017г. по гр.д.№1187/2016г. по описа на Районен съд,гр.Несебър и се прекратява производството по делото,образувано по установителен иск с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР,предявен от Г. С. Д.,Д. Г. С. и С. Г. С. против Д. Й. П. и П. Й. Т.,за приемане за установено по реда на чл.54,ал.2 ЗКИР,че към момента на одобряване на КК на [населено място] ищците притежавали право на собственост върху площ от 47 кв.м,заключена между границите по плана от 1971г. между имота на ищците,представляващ УПИ ****-****,кв.14 по плана на [населено място],с идентификатор ****,отразени в КК от 2006г. на [населено място] и неправилно занети като част от имота,собственост на ответниците,поради недопустимост на иска.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Д. Й. П. и П. Й. Т. ,чрез пълномощника си адвокат С. В. М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съгласно представено съдебно решение № 189/15.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър, влязло в сила на 13.01.2016 г., с което са уважени предявените от Г. С. и Руска Ж. Д., искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, като по отношение на ответниците Д. Й. П. и П. Й. Т. е прието за установено, че ищците са собственици на 18 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор **** по КККР на [населено място] (бивш имот ****-**** в кв.14), с площ от 308 кв.м., които 18 кв.м. са оцветени в жълто и незащриховани в скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. М., като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху процесната част, както и са осъдени да преместят изградената между ПИ с идентификатор **** (бивш УПИ ****-****в кв.14) и ПИ с идентификатор ****(бивш УПИ ****-**** в кв.14), находящи се в [населено място], ограда по границите на процесните 18 кв.м., оцветени в жълто и незащриховани в скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. М., описани по-горе, като процесната част остане в имота на ищците,като е обявена скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. М., за неразделна част от решението.Съдът е посочил,че с постановеното първоинстанционно решение по гр.д.№ 1187/2016 г. на НРС- предявеният иск по чл.54, ал.2 ГПК е отхвърлен като неоснователен,като районният съд е приел, че в случая процесните 47 кв.м. са придаваемо място от имота на ответниците към имота на ищците по единствения за града ДРП от 1971 г. (одобрен със Заповед № 850/12.11.1971 г.), което е с неуредени регулационни сметки, не е извършено обезщетяване по установения ред в § 8, ал.1, вр. § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие не е настъпило и плана не е приложен.Съдът се е позовал на приетото със задължителната практика на ВКС-т.4 и т.5 от ТР №8/2014г.,според което , искът по чл.54, ал.2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и в този смисъл, искът е положителен установителен и спорното право, както и неточното отразяване на обема на това право се установява към настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни изискването на чл.51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост,като и в двата случая предмет на делото е правото на собственост на ищеца спрямо конкретен поземлен имот към дата на предявяването на иска и тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост (установителен или осъдителен), поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане с иска за собственост,затова и съобразно характеристиката на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, като положителен установителен иск за собственост, същият е допустим при наличието на правен интерес.Като е взел предвид постановеното с горепосоченото влязло в сила решение и представените по делото писмени доказателства-актуални скици на имотите на страните,съдът е стигнал до извода, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е недопустим.Съдът е посочил,че в конкретния случай, спорът между страните по делото относно принадлежността и обема на правото на собственост върху процесния имот, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър. С това решение е констатирано несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищците право на собственост, поради неприлагане на дворищната регулация по плана от 1971 г. за придадената по регулация част от 47 кв.м. и отпадане на отчуждителното й действие, както и навлизането от ответниците в имота на ищците и заграждането от тях на част от 18 кв.м., като изрично е постановено къде точно трябва да минава границата между имота на ищците и имота на ответниците – по имотната граница, очертана в скицата на вещото лице, неразделна част от решението, с което са установени и пространствените предели на правото на собственост на ищците. При това положение, въззивният съд е стигнал до извода, че въпреки липсата на нарочен диспозитив в решението гр.д.№ 331/2015 г. на НРС, съдът е констатирал наличието на грешка в кадастралната карта при нанасяне границите на имотите на страните по делото, като е разпоредил начина, по който тя трябва да бъде поправена, което е сторено – кадастралната карта е изменена на основание влязлото в сила съдебно решение и границата е променена в съответствие със скицата на вещото лице (чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР). и в този смисъл, спорът между страните за пространствените предели на правото на собственост на ищците върху процесния имот към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], както и има ли грешка в същата при нанасяне на границата между имотите, е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС, като с предявения по настоящето дело иск по чл.54, ал.2 ЗКИР отново се повдига спор относно обема на правата им, в т.ч. и за площта от 47 кв.м., която и тогава и към настоящия момент фактически е оградена към имота на ответниците.Съдът е посочил,че следва да се има предвид обаче, че тази част от 47 кв.м. понастоящем е нанесена в КККР на [населено място] като част от ПИ ****, собствен на ответниците, на основание влязлото в сила съдебно решение по чл.108 и чл.109 ЗС, а в случая, предявяването на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е обосновано от ищците именно с обстоятелството, че в действащата кадастрална карта посочената площ от 47 кв.м. е заснета към имота на ответниците.Съдът е приел,че това обстоятелство обаче не може да обоснове процесуалната допустимост на настоящия иск, тъй като въпросът за принадлежността на правото както върху целия имот, както и върху част от него, не може да бъде пререшаван, освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело, приключило с влязлото в сила решение, не са настъпили нови факти и обстоятелства, имащи значение за спорното право, каквито не се сочат от ищците в настоящето производство.В резултат на това, въззивният съд е стигнал до крайния извод, че спорът между страните за пространствения обхват на правото на собственост на ищците и за действителното местоположение на границата между съседните имоти е разрешен с влязло в сила съдебно решение и поради това не може да бъде пререшаван, съгласно чл.299 ГПК и в този смисъл, за ищците не е налице и правен интерес от предявения иск за установяване на твърдяната грешка, тъй като изменението на кадастралната карта и заснемането на спорната част към съседния имот е извършено въз основа на съдебното решение по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС в резултат на успешно проведения от тях ревандикационен и негаторен иск и след като се е произнесъл по недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят ,че са налице основанията по член 280,ал.1, т.1 ГПК и член 280,ал.2 ГПК.
В първата част от изложението,касаторите се позовават на наличие на основанието по член 280,ал.2 ГПК,като излага доводи,че въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо,тъй като според касатора въпросът за допустимостта се разрешава в закрито заседание,а не с крайния съдебен акт на въззивния съд.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатоторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Във втората част от изложението си,касаторите посочават,че/цитирам/:
„налице е съществен материално-правен въпрос,който е от значение за решението по делото,а именно:в случай,че едно и също лице е собственик на два имота,като от единият се придават части към другия,следва ли да се извършва уреждане на регулационните сметки или регулацията се счита за приложена,ако повече от десет години от влизане в сила на плана не е поискано или не е извършено уреждане на сметките?
Считаме,че касационно обжалване следва да се допусне на основание член 280,ал.1,т.3 ГПК,защото разглеждането на посоченият по-горе въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото и ще допринесе за създаването и развитието на съдебната практика.”,
Както и /цитирам/:
„Следващ въпрос,съществен материално-правен въпрос,който е от значение за решението по делото е:декларирането на имота и заплащането на данъци за целия имот съставлява ли обективиране на намерението да свои имота за себе си,респективно може ли с едностранни действия да се превърне държането върху придаваемите части във владение,което е продължило повече от двадесет години,като съответно са заплащали данъци за тези части?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното село,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираните по-горе правни въпрос са неотносими към същите,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото,свързани с допустимостта на предявения иск,както и с постановеното в тази връзка с обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно съдебно решение.
С оглед гореизложеното не са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Д. Й. П. и П. Й. Т.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 900 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-18 от 30.04.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№44/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. С. Д.,Д. Г. С. и С. Г. С. да заплатят на Д. Й. П. и П. Й. Т.,сумата от 900 лева/деветстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: