О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 29.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 806/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Ц. М. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат Г. Д.,против решение №274/20.06.2012г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№190/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №264/15.11.2011г. постановено по гр.д.№1704/2010г. по описа на Районен съд [населено място] за отхвърляне на иска,предявен от М. Ц. М. срещу В. Т. П. за делба на недвижим имот:УПИ,находящ се в [населено място],съставляващ УПИ ІХ-810 в кв.38 по плана на [населено място] с площ 624кв.м при описани граници като неоснователен,както и прекратява производството по делото по отношение на предявения инцидентен установителен иск,предявен от В. Т. П. против М. Ц. М. за установяване съществуването на незаконен строеж-открита тераса към южната фасада на изградената едноетажна жилищна сграда,навлизаща с 1,60 м в имота на В. П. и обособен втори вход на сграда собственост на М. М.,построени в гореописания УПИ,като недопустим.
В изложението си,приложено към касационната жалба ,касаторът заявява,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„Допустима ли е делбата на УПИ между двама съделители,всеки от който притежава в имота сграда,изключителна собственост,когато имотът отговаря на изискванията и може да бъде разделен на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти,обслужващи тези сгради,при спазване на нормативните изисквания?”
Касаторът излага аргументи,че досежно този въпрос има съществуваща практика –ППВС №2/1982г.,като от приемането му досега е изминал продължителен период от време,през който са настъпили изменения в обществените условия и законодателни промени/приет е ЗУТ/,като се цитира задължителна практика на ВКС по този въпрос,която според касатора намира нови разрешения по прилагането на закона и се прилага:
-Решение №227/16.05.2011г. по гр.д.№316/2010г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по член 290 ГПК,според което без да се изключва принципната позиция изразена в т.1,буква”д” и „е” на ППВС №2/1982г.,че делбата на дворно място имащо статут на обща част по смисъла на член 38,ал.1 ЗС е недопустима,но държи сметка и за това,че в един по-късен момент общото дворно място е разделено на два нови парцела,във всеки от който попадат сгради,лична собственост на отделните съделители,като касационният съд е приел,че в тази специфична хипотеза делбата на дворното място ще бъде допустима,както е възприето в цитирано решение №504/24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. на І го,ВКС по реда на ГПК/отм/,тъй като чрез нея собствениците на отделните сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или УПИ,в който попада сградата им,като по този начин се изключи съсобствеността им върху другия парцел,в който те не притежават сграда.
В писмения си отговор,ответницата по касационната жалба В. Т. П.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са съсобственици на процесния УПИ,като ищцата М. М. е собственик на ? идеална част от същия на основание договор за покупко-продажба,съгласно нот.акт №181,т.І,рег №2064,нот.дело №162/2006г.,заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда,находяща се в северната част на имота,а ответницата В. П. е собственик на ? идеална част от УПИ,на основание договор за дарение,обективиран в нот.акт №99/1975г. и договор за продажба,обективиран в нот.акт №100/1975г. и по наследство от родителите си Т. П. и И. П.,заедно с построената в южната част на УПИ двуетажна жилищна сграда.Съдът се е позовал на цитираната практика на ВКС,включително и на възприетото в ППВС №2/1982г.,отчел е и посочената специфична хипотеза,на която настоящия касатора отново се позовава,очертана в Решение 0504/24.09.1996г.,по гр.д №376/1996г. по описа на ВКС,Іго,както и възприета така по горепосоченото приложено с изложението на касатора Решение №227/16.05.2011г. на ВКС по гр.д.№316/2010г. ,Іго,която според съда специфична хипотеза изключва приложението на ППВС №2/1982г.Съдът е посочил,че в този случай спрямо процесния имот,трябва да е налице вече одобрен дворищно-регулационен план,по силата на който от съсобствения имот са обособени нови парцели,във които попадат самостоятелни сгради на страните в делбеното производство.Ето защо съдът е стигна до извода,че необходимостта от предходно разделяне на съсобствения поземлен имот по административен ред е предпоставка за допускането му до делба,като в конкретния случай не се твърди и не се доказва обособяването на отделни УПИ от делбения имот към момента на приключване на устните състезания по делото и при тези данни намира,че няма основание за отклонение от възприетото с ППВС №2/1982г.,поради което към момента процесният поземлен имот все още съставлява обща част по смисъла на член 38 от ЗС и делбата му е недопустима.
С оглед посоченото в изложението на касатора,във връзка с наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК и възприетото с решаващите мотиви на въззивния съд,обусловили правните му изводи по изхода на спора,касационният съд намира,че поставения правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона,защото с разглеждането му не се допринася за промяна на създадена поради точното тълкуване съдебна практика,каквато не е обективираната с посоченото ППВС №1/1982г.,нито пък описаната специфична хипотеза на отклонение от приетия общ принцип с тази практика,е резултат от новонастъпили обществени условия или изменения в законодателството,налагащо осъвременяване на тълкуването й.Напротив, в настоящия случай за прилагането на тази хипотеза,изключваща приложението на посочената практика,се изисква установяване с доказателства по делото на настъпили към постановяване на решението по допускане на делбата регулационни промени,осъществени по предвидения от закона ред,действащ към този момент,каквито доказателства не са били налице за процесния имот,както изрично е посочил въззивният съд в решението си.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №274/20.06.2012г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№190/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: