О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София, 12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.09.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 543/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Г. С. и Н. С. К. против решение №1433/16.11.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1293/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №1552/18.05.2009г. по гр.д.№9348/2007г. по описа на В. районен съд,11 състав.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,във връзка с тълкуването и прилагането на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно наличието или липсата на първия положитилен елемент от фактическия състав,обуславящ трансформирането на правото на ползване в право на собственост по параграф 4 а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ-официален диспозитивен документ,удостоверяващ валидно отстъпено право на ползване-наличието на протокол от заседанието на ИК на ОНС с решение за одобряване на лицата по списък за предоставеното право на ползване,който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. И. К.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е предявен отрицателен установителен иск от лица,претендиращи,че им е възстановено правото на собственост в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ против лицата,настоящи касатори,претендиращи,че са придобили правото на собственост по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,които изключват правата на възстановения собственик-наличие на валидно учредено право на ползване по някой от актовете по параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ,и застроен ли е бил имота към 01.03.1991г. със сграда по см. на параграф 1 в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.За да уважи предявеният отрицателен установителен иск,въззивният съд е приел ,че на ответниците не е било валидно отстъпено право на ползване върху имота с оглед представеното копие от протокол на решение на ИК на ОНС,на което ответниците се позовават №4/2 от 11.03.1981г.,в точка четвърта от което са одобрени списъци за утвърждаване по ПМС №1/07.01.1981г. на раздадените земи в землището на кв.Г.,местн.”Б.”,а процесният имот се намира в кв.”В.”,местн.”Банала чешма”,които местности и райони са различни.Наред с това,списъкът, в който фигурира ответникът С. е за лицата,получили за ползване земя по ПМС №76/1977г. и се неотносим към горепосочения протокол на ИК на ОНС от 1981г.,като представеното от ответника С. удостоверение №93/02.07.1981г.,на което се позовава последния,удостоверява че последният е получил право на ползване върху хавра с площ от 0,8 дка в землището на[населено място],местн.”Банала чешма”,поради което е налице разминаване в съдържанието на официалния диспозитивен документ-решението на ИК на ОНС от 1981г. и на издаден въз основа на него свидетелстващ документ,обстоятелства обосноваващи извода на съда,че липсва валидно отстъпено право на ползване за процесния имот.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторите се позовават на цитираните и приложени към изложението решение на тричленни състави на ВКС,които не са част от задължителната му практика,но произнасянето на съда по правния въпрос от изхода на делото,съпоставено със произнасянето на ВКС по част от тези решения не е в противоречие,а напротив в съответствие с тях по принцип,още повече че постановеното в тези решение е при друга установена фактическа обстановка,различна от тази по настоящия спор.Относно цитираната практика на В. окръжен съд-гр.д.№2057/2008г. по описа на съда,същата е неотносима,тъй разгледания казус е различен от настоящия.Ето защо,касационният съд намира,че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.3 от същото,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвремена,предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени,като в изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК липсват каквито и да било аргументи,обуславящи наличието на тази хипотеза,а се цитира само текста на горната разпоредба от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1433/16.11.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1293/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: