О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 37/2012 година
Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от С. А. Т. и С. Т. К.- Т.,чрез пълномощниците им адвокат Р.К. и адвокат А.Ч.,против определение №2602/05.10.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№2583/2011г. по описа на същия съд,с което е оставена без уважение жалбата на С. А. Т. и С. Т. К.-Т. против определение №13701 от 29.06.2011г. постановено по ч.гр.д.№4583/2011г. по описа на Пловдивски районен съд,ІVгр.с. за оставяне без уважение молба вх.№9608/09.03.2011г. на С. Т. и С. Т. за спиране на въвод във владение по изп.д.№53/2010г. на ДСИ при ПРС,Ірайон.
В изложението си приложено към частната касационна жалба,касаторите завявят,че въззивният съд се е произнесъл/цитирам/:
„от една страна по материалноправен въпрос,свързан със самостоятелните права на трети лица,които са в имота преди завеждане на делото,по което е издадено изпълняемото решение,а от друга по процесуалноправен-съотношение между двата пътя на защита на третите лица по реда на член 524 от ГПК и по член 435 ал.5 от ГПК.”,
в противоречие с „практиката на ВКС,противоречие с решение на други съдилища,и/цитирам/:
„за точното прилагане на закона,тъй като с оглед постановените съдебни актове като напр.Определение №509 от 06.11.2008г. по ч.гр.д.№1379/2008г. по описа НА ІГО на ВКС,Определение №266 от 25.05.2010г. по ч.гр.д.№204/2010г. на ІІІго на ВКС,се касае до друга фактическа обстановка,различна от конкретната,която неправилно е приложена от Пловдивския ОС.”
Към изложението се прилагат съдебни актове-едно решение на ВС, постановено по реда на отменения ГПК,четири определения на състави на ВКС, постановени в производство по реда на член 274 ал.3 от ГПК,по три от които не се допуска касационно обжалване на въззивното определение/последните не съставляват предвидената в т.2 на ТР№1/2010г задължителна практика на ВКС/,също така и едно решение,постановено от СГС,за което няма данни дали е влязло в законна сила.
Ответниците по частната касационна жалба Д. К. Ш. ,Ц. В. И. и С. П. Г.,чрез пълномощника си адвокат Н. А.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,след преценка на заявеното от молителите и във връзка с установеното по делото със събраните доказателства,съдът е стигнал до извода,че не са налице предпоставките на член 524 от ГПК за уважаване на молбата на молителите,тъй като последните осъществяват владение на процесния имот преди завеждане на делото,по което е издадено изпълняемото решение.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил решаващите изводите на съда,обективирани в постановения съдебен акт.ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе изложение на касатора,в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил решаващата воля на съда,а посочените в същото като такива,всъщност не са въпроси,а констатации отнасящи се до същността на искането с което съдът е бил сезиран,съобразно предвиденото в разпоредбите на ГПК.Наведените доводи в същото всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2602 от 05.10.2011г. на Пловдивски окръжен съд,ГО,VІІ гр.с,постановено по ч.гр.д.№2583/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: