3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 23.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №368/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. К. С.,М. И. Д. и В. И. Т. против решение №310/13.12.2010г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№466/2010г. по описа на същия съд,с което се отменява решение №247 от 24.08.2010г. по гр.д.№1448/2008г. по описа на Казанлъшки районен съд в обжалвана част и вместо него е постановено:допуска да се извърши съдебна делба на описания в решението недвижим имот,между съсобственици И. Т. Т. и С. К. Т. при квоти по ? идеална част за всеки от тях,като решението е постановено при участието на третите лица помагачи М. И. Д. и В. И. Т..
В изложението си,приложено към касационната жалба,депозирано чрез пълномощника им-адвокат М. Д.,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„Считам,че касационната жалба подлежи на касационно разглеждане и е допустимо обжалване пред ВКС,тъй като са налице предпоставките на член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Районен съд Казанлък и Окръжен съд Стара Загора са се произнесли противоречиво по съществен въпрос,а именно:Между кого следва да се допусне съдебната делба на недвижим имот,в случай,че в хода на производството по делото спорното право бъде прехвърлено другиму?”,
като в тази връзка касаторите се позовават на решение №818 от 21.12.2004г. на ВКС по гр.д.№399/2004г.,Іго,постановено по реда на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Т. Т.,в писмения си отговор,счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в хода на производството по делото ответницата С. К. се е разпоредила със своята идеална част от недвижимия имот,предмет на делбата,в полза на родените от брака й с ищеца И. Т. деца,а именно:М. И. Д. и В. И. Т.,които са конституирани като трети лица в настоящото производство.В тази връзка,съдът е приел,че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго,делото следва да продължи ход между първоначалните страни.Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице,както е в настоящия случай,като е предвидена възможност той да замести своя праводател при условията на член 222 от ГПК.
Видно от съдържанието на изложението по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите се позовават на наличие на всички хипотези,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Предвид възприетото в т.2 и т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касационният съд намира че същите не са налице,тъй като с изложението не се посочва,нито се прилага задължителна практика на ВКС,нито има аргументи за наличие на хипотезата на т.3 от член 280 ал.1 от ГПК-съгласно т.4 от горепосоченото тълкувателно решение.
Единствено относимо е твърдението на касаторите за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която изисква правния въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Съгласно приетото в мотивите на решение по гр.д.№399/2004г. по описа на ВКС,Іго,фактическата обстановка по този спор е различна,защото се отнася до прехвърляне на спорно право от единия съсобственик на трето лице,срещу което обаче е насочен също така иска за делба,като ВКС е приел,че е следвало да се допусне делба между настоящите участници в имуществената общност,но не и между първоначалните такива.Очевидно,така постановеното в приложеното решение на ВКС е свързано с произнасяне по друг,различен от настоящия правен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е обусловил изводите на съда,поради което е неотносимо към настоящия спор.Ето защо,не са налице условията ,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжлване на въззивното решение.
С оглед искането на ответника по касационната жалба И. Т. Т.,за присъждане на направените в настоящата касационна инстанция разноски по делото,същите възлизат на 600лева,представляващи адвокатско възнаграждание за един адвокат,съгласно приложения с отговора му договор за правна защита и съдействие №003404,което следва да се присъди на основание член 78 ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №310/13.12.2010г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№466/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. С.,М. И. Д. и В. И. Т. да заплатят на И. Т. Т. сумата 600 лева/шестстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: