О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 25.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2256/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№2620/10.01.2014г.,подадена от [фирма],София,Д. Д. Г. и П. Л. П.,против определение №24139/19.12.2013г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,Ібр.ВС,постановено по ч.гр.д.№15547/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава разпореждането от 13.05.2013г. по гр.д.№13668/2013г. по описа на Софийски районен съд,Іго,43 състав-за уважаване заявлението за незабавно изпълнение на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е недопустимо,незаконосъобразно и неправилно,поради което следва да бъде отменено.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК от [фирма],като на 13.05.2013г. съдът е постановил разпореждане,с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта на основание чл.417 и чл.418 ГПК.Съдът е отбелязъл, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.419,ал.2 ГПК,че в конкретния случай се оспорва редовността на акта по чл.417,ал.2 ГПК-извлечение от счетоводните книги.След анализа на представеното извлечение от счетоводните книги,във връзка с датата на плащане на падежните вноски по договора, отбелязванията в тази връзка в приложените анекси,както и възражението на длъжниците за липса на уведомление за настъпване на предсрочната им изискуемост,тъй като това е точно уредено в чл.VІ от договора,съдът е стигнал до извода,че документа,въз основа на който е издадена заповедта по член 417 ГПК,е редовен от външна страна и е годно основание по смисъла на цитираната разпоредба,което удостоверява вземането на кредитора.
След постановяването на определението,предмет на настоящата частна касационна жалба,жалбоподателите,наред с настоящата частна касационна жалба,/на същата дата-10.01.2014г./, са депозирали молба пред въззивния съд по делото, с вх.№2621/10.01.2014г.,с която искат от съда на основание член 253 ГПК, сам да отмени това си определение,като се основават на погрешно администриране на частната им жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№13668/2013г. по описа на СРС,43 състав,и твърдят че вече е налице произнасяне по същата частна жалба с определение по друго цитирано от тях дело от въззивния съд.С резолюция на въззивния съд от 15.01.2014г. ,тази молба е оставена без уважение,с аргумента,че постановеното определение не попада в кръга на тези,предвидени в разпоредбата на член 253 ГПК.
С оглед на тези свои изявления,направени след постановяване на определението,предмет на настоящото касационно обжалване ,се правят от касаторите доводи за неговата недопустимост,които са неотносими и не могат да се разглеждат в настоящото производство.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касаторите след дадените му от съда указания,се завявява/цитирам/:
„Считаме,че следва да бъде допуснато касационно обжалване,тъй като се касае до съществен процесуалноправен въпрос,по който няма произнасяне от Върховен касационен съд,а именно:
1.Какви са правните последици в случаите,в които въззивният съд погрешно е администрирал два пъти една и съща частна жалба,вследствие на което различни състави на въззивния съд са се произнесли по една и съща частна жалба?”
Този въпрос е напълно неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,изложени в обжалваното определение.Още повече,че те са свързани с твърдения,направени от настоящите касатори след постановяване на въззивното определение и нямат отношение към неговата валидност и допустимост.
Видно от съдържанието на изложението и така формулирания правен въпрос,всъщност липсва ясно и точно формулиран правен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това./виж т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №24139/19.12.2013г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,Ібр.ВС,постановено по ч.гр.д.№15547/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: