О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .954
София,12.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.09.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №531/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. М. Д.,Р. М. С. и А. М. Д. против решение от 27.11.2009г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д.№582/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от10.07.2009. постановено по гр.д.№1050/2007г. по описа на Районен съд[населено място],като е отхвърлен предявеният на И. Д.,Р. С. и А. Д. срещу Г. М. Д.,иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
В изпълнение на дадените от въззивния съд,за прилагане към касационната жалба на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите са депозирали молба вх.№1328/18.03.2010г.,с която заявяват че с депозираната касационна жалба са посочили материалноправни въпрооси,по .които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС,като за всеки неправилен извод на съда са приложили цитираните в същата решения на ВС и ВКС,които не кореспондират със заключенията на въззивния съд относно спора,поради което следва да се допусне касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Д.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците претендират по отношение на ответника да бъде признато за установено,че общият им наследодател М. Д. е бил собственик на процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС в[населено място] през 1957г.,правото на собственост спрямо които е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ на един от наследниците на М. Д.-наследодател на ответника-М. Д.,като ищците са уточнили способите на придобиване на правото на собственост за всеки конкретен земеделски имот от страна на общия им наследодател.Съдът е стигнал до извода,че липсват доказателства по делото,посочени от ищците,чиято е тежестта в производството да докажат че наследодателят им е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС,които да установяват придобиването на това право на сочените от самите ищци способи-правна сделка,наследствено правоприемство или придобивна давност,като конкретно и поотделно съдът е обосновал в мотивите си крайните си изводи за недоказаността на твърденията на ищците за придобиване на процесните земеделски земи по посочените способи от страна на общия наследодател М. Д.,поради което искът се явява неоснователен.
Видно от съдържанието на касационната жалба с вх.№113/12.01.2010г.,в същата липсва формулиран материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,който да е решен в противоречие с константна практика на ВС и ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК,а същата съдържа само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,като цитираната практика на ВС и ВКС е в подкрепа на допуснати нарушения на закона,според касаторите,допуснати от съда при постановяване на решение и е извън задължителната такава.Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от З.,обн.Д.в.бр.59 от 22.07.1994г/отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито актове нито се сочат,нито се прилагат от касаторите.Освен това съгласно горепосоченото Тълкувателно решение №1/2009г.-т.1 от същото,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание да недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2009г. на К. окръжен съд,постановено по гр.д.№582/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: